О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№240
София 14.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 234/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т. 2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бен” Е. , с. М., представлявано от управителя Б. М. , срещу решение № 212 от 27.11.2008 г. по в.т.д. № 318/2008 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено в сила решение № 269 от 06.06.2008 г. по т.д. № 144/2008 г. на Окръжен съд – Варна в частта за уважаване на предявените от А. ойл А и С” ООД, гр. В. искове по чл.327 ТЗ за сумата 6 300.44 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2008 г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 1 434.81 лв. за периода от 14.07.2006 г. до 28.02.2008 г.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: опорочава ли се облигационната връзка между страните при продажба на горива, когато има издадена и надлежно подписана фактура, но не са издадени фискални бонове от фискални устройства и копия от тях не са предавани на купувача. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, позовавайки се на Р. на СРС по НАХД № 325/01 г., а това обуславя и извод, че произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация „А” ООД е заявил становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови осъдително решение по обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, след като е взел предвид писмените доказателства по делото: договор за доставка на течни горива от 27.06.2006 г. и двустранно подписаната данъчна фактура, както и заключението на икономическата експертиза за осчетоводяването на фактурата при ищеца и отразяването й в счетоводството на ответника като неплатено задължение към ищеца, включително и частичното плащане по фактурата, е приел за доказано твърдяното частично неплащане на цената на полученото от ответника дизелово гориво. Доводите на ответника/касатор/ за липса на касов бон от фискално устройство са преценени като ирелевантни, тъй като неиздаването на такъв не опорочава самата облигационна връзка.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос е важен, но не е съществен за изхода на спора, тъй като предмет на делото са предявени искове за реално изпълнение задължението на купувача за заплащане на цената на получената стока и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същевременно, въззивният съд е приложил точно материалния закон – чл.321 ТЗ, който не се нуждае от тълкуване, а по приложението му е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съобразена от АС – Варна. Представеното от касатора решение на СРС не е постановено по гражданско дело и затова е неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Доводите на касатора, че неспазването на чл.1, ал.2 от Наредба № 4 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, не доказва по надлежен начин продажбата на гориво, са свързани с основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК и е недопустимо да се преценяват в настоящото производство. От друга страна, те и по същество биха били неоснователни, тъй като неспазването на задължението на търговеца за издаване на касова бележка/фискален бон/, удостоверяващ плащането на стойността на стоката, не би могло да рефлектира нито върху валидността на договора за търговска продажба, нито да опровергае доказателствената сила на фактурата, като първичен счетоводен документ. Посочената наредба е издадена на основание чл.102, ал.3 ЗДДС, чл.5, ал.2 ЗОДФЛ и чл.5, ал.3 от ЗКПО, с цел да се обезпечи точното прилагане на данъчното законодателство и не може да рефлектира върху изхода на настоящия търговски спор.
По тези съображения, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 212 от 27.11.2008 г. по в.т.д. № 318/2008 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: