О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 816/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗИ- О. застраховане” АД, гр. С., Главна дирекция гр. Т., срещу решение № 190 от 10.07.2009 г. по в.гр.д. № 188/2009 г. постановено от Окръжен съд – Ш. , определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК с определение № 141/03.04.2009 г. на Апелативен съд – Варна. С посоченият въззивен съдебен акт е потвърдено решение № 43 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 1055/2008 г. на Районен съд – Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от ДЗИ”О” АД иск по чл.213, ал.1, пр.1 КЗ срещу Б. Р. С., и малолетните й деца Г. Р. П. и П. Р. П. за разликата над 4 761.56 лв. до 10 279.78 лв. представляваща изплатена щета по договор за застраховка”А”, сключен между застрахователното дружество и „Т” ООД, гр. П..
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за липсата на съображения относно невъзприети от съда гласни доказателства и за неправилно възприемане на оспорена тричленна автотехническа експертиза. Касаторът се позовава и на нарушение на чл.203, ал.3 КЗ и недопустимо намаляване на обезщетението със съответния процент овехтяване на автомобила, тъй като се касае за застраховка”А”. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани материалноправни въпроси, свързани с начините за определяне на обезщетяването при застраховка”А” и при „Гражданска отговорност”, както и с приложимостта на чл.203, ал.1 КЗ, касаеща възстановителната стойност на увреденото имущество при имуществените застраховки във връзка с разпоредбите за действителната стойност при застраховка ”Гражданска отговорност”. Твърди се, че относно пределите на отговорността е налице трайна съдебна практика, без да е цитирана или представена, а по приложението на цитираните разпоредби от КЗ липсва съдебна практика.
Ответниците – Б. С. , Г. П. и П. П. , чрез процесуалния си пълномощник, са заявили становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното отхвърлително решение на първостепенния съд в посочената по-горе част, решаващият състав е приел, че отговорността на причинителя на увреждането/наследодател на ответниците/ не е обвързана автоматично от размера на заплатеното от застрахователя обезщетение по застраховка”А”, а следва да се определи въз основа на действителните преки и непосредствени вреди, за които е налице фактическият състав на деликтната отговорност. При постановяване на решението, въззивният съд е приложил методиката за определяне на обезщетението по Наредба № 24 от 2006 г. , като е извършил съпоставка с обема на покрития от застрахователя риск по застраховка „Гражданска отговорност”, с оглед възможността застрахователят по имуществената застраховка да предяви вземанията си направо към застрахователя на виновния за ПТП водач.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Част от формулираните от касатора материалноправни въпроси, свързани с определяне на застрахователното обезщетение при доброволна имуществена застраховка и доколко следва да се приспада овехтяване съобразно годината на производство на увреденото МПС, са значими за изхода на делото. Същевременно обаче, за да постанови отхвърлителното решение решаващият състав е аргументирал своите изводи и с обема на деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради което формулираните въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка за допускане касационното разглеждане на делото и съответно приложното поле по ал.1 на чл.280 ГПК. От друга страна, позоваването на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не е доказано, тъй като не са конкретизирани решения на отделни състави на ВКС, с които да се дава трайно, повтарящо се тълкуване на обема на отговорността на причинителя на увреждането. Не е доказано също и въззивната инстанция да е допуснала отклонение от такава практика при разрешаването на посочения значим за делото въпрос.
Не може да се сподели и твърдението, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с размера на застрахователното обезщетение и съответно дължимостта на заплатената по имуществена застраховка сума при встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитираните от касатора норми от Кодекса за застраховането – чл.203 чл.213, ал.1, пр.1 са напълно ясни и не се налага тълкуването им. В разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ е дадено определение на действителната стойност – т.е. тази стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а в ал.3 е дадено определение на възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, без прилагане на обезценка. Начинът на формиране на застрахователната сума/ по действителна или възстановителна стойност на увреденото имущество/ се определя от страните по застрахователния договор, а само при липса на такива договорни клаузи се прилага презумпцията на ал.4, чл.203 КЗ – определяне на застрахователната сума съгласно действителната стойност на имуществото. Или, както е посочено изрично в определение № 36/15.01.2009 г. на ВКС, І т.о., публикувано и на интернет страницата на съда, не би могло да се осъществи принципно тълкуване на посочените законови разпоредби, без да се преценяват конкретните застрахователни договори. Такова становище е изразено и в постановено по реда на чл.290 ГПК задължително решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. В случая, по делото не е установена приложимост на представените пред първата инстанция Общи условия, като неразделна част от застрахователния договор”А”, към момента на настъпване на ПТП. От това следва извод, че всъщност доводите на касатора са във връзка с твърдяна от него неправилност на въззивното решение, която обаче не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 190 от 10.07.2009 г. по в.гр.д. № 188/2009 г. постановено от Окръжен съд – Ш.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: