О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.323
София.16.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 433/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ”В”, гр. Р., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 12 от 26.01.2009 г. по в.гр.д. № 936/2008 г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено решение № 263 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 647/2008 г на Районен съд – Радомир. С посоченото решение ЕТ”В” е осъдена да опразни недвижим имот, собственост на ГПК”Н”, гр. Р. павилион „П” в гр. Р., ул.”В” № 1, с площ от 42 кв.м., който ползва въз основа на договор за наем.
В жалбата се поддържат основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. С допълнителна молба са уточнени съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси, от значение за изхода на делото, а именно: служебното задължение на съда да следи за процесуалната легитимация на страните и за необходимостта да се индивидуализира търговския обектът, който трябва да се освободи. Твърди се, че тези въпроси са решени в отклонение от практиката на ВКС, с позоваване на: определение № 5* определение № 1* определение № 1* г.о. и Р. №1030-82-ІІІ г.о.
Ответникът по касация – ГПК”Н”, гр. Р. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за основателност на исковата преценция, въззивният съд, след цялостна преценка на релевантните за спора факти и доказателства, е приел, че Е. – наемател не е изпълнил задължението си за връщане на наетата вещ след прекратяване на наемното правоотношение с ГПК”Н”, гр. Р..
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице инвокираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително, процесуалната легитимация на ответника, е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следва да следи служебно, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС и непротиворечивата практика на съдилищата. Доводите в жалбата и приложението към нея не касаят обаче тази предпоставка, тъй като по делото не е било спорно, че по силата на сключения срочен наемен договор от 30.07.2004 г. , наемателят – сега касатор е ползвал процесния обект за извършване на търговска дейност именно в качеството на Е. , така както е отразено и в самия договор при индивидуализиране на страните по него. Всъщност доводите са относими към правосубектността на ответника, но липсата на представено по делото удостоверение за актуално състояние на Е. е без съществено значение, тъй като с регистриране на физическото лице като Е. не възниква нов правен субект. Това обуславя и становището на настоящия съдебен състав, че формулираният въпрос не е съществен за изхода на делото и затова не е налице първата основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Такъв извод следва да се направи и по отношение начина на индивидуализиране на подлежащата на връщане вещ, тъй като в случая се касае за неизпълнено задължение на наемодателя да върне наетата вещ след преустановяване на облигационната връзка, а не за ревандикиране на имот.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12 от 26.01.2009 г. по в.гр.д. № 936/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: