О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.18
София. 18.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 876/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. к. „С”, гр. С., представлявана от председателя К. Г. , срещу решение № V* от 25.06.2009 г. по гр.д. № 214/2009 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 198 от 14.03.2009 г. по гр.д. № 3939/2008 г. на Районен съд – Бургас. С посоченият съдебен акт, по предявен от ЕТ” Т. – Б. С. ”, гр. С. иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е прието за установено по отношение на ПК”С”, че споразумителен протокол от 19.01.2004 г. е неистински документ относно авторството на подписа на Б. М. С. , а фактура № 489/12.11.2003 г. е документ с невярно съдържание в частта относно дописания във втория й екземпляр текст, касаещ основанието за плащане, а именно ..”съгласно акт № 1057/20.08.2003 г.”
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа оплаквания за недопустимост на решението поради липсата на правен интерес от водене на делото. Счита, че след като документите, чиято неистинност се претендира са били представени в производството по приложеното гр.дело, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени, нито са били предмет на отделно исково производство по време на висящност на приложеното дело, то е недопустима самостоятелната искова защита по реда на чл.124, ал.4 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение на основанието за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос за това допустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.3, предл.1 ГПК, от значение за отмяна на влязло в сила решение по друго дело, основано на оспорените документи. Счита, че по този въпрос, при действието на новия ГПК липсва практика и това обуславя необходимостта ВКС да се произнесе с оглед точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация – ЕТ”Т”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по формулирания от касатора правен въпрос, а се е произнесъл по установителни искове по чл.124, ал.4 ГПК. От друга страна твърди, че е налице практика на ВКС – Р. № 220 от 17.03.2009 г., ІV г.о., в съответствие с която е и постановеното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд, решаващият състав на Окръжен съд – Бургас е приел за допустими предявените искове за установяване неистинност на процесните частни документи, на които е основано влязлото в сила решение по приложеното дело. Според решаващите изводи на съда, правният интерес за ищеца от водене на процеса произтича от възможността с позитивното решение по иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК да се претендира отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на съдебното решение, основано на оспорените в настоящото дело документи. Становището на въззивната инстанция за основателност на исковите претенции е мотивирано основно с приетата графологическа експертиза, която по несъмнен начин е установила, че положеният подпис под споразумителния протокол не е на Б. С. , т.е. документът не е автентичен, а фактура № 489/12.11.2003 г. в частта, касаеща основанието за плащане, е с невярно съдържание.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано. Действително, формулираният от касатора въпрос, свързан с допустимостта на установителния иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК/погрешно посочен като ал.3/, е значим при преценката за допустимост на въззивното решение. За Върховния касационен съд съществува и служебно задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на обжалваното решение, което задължение се разпростира и във фазата по допускане на касационното обжалване. Независимо от наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, в случая не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на същия текст, а именно произнасянето по правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 от новия Граждански процесуален кодекс основание за отмяна на влязло в сила решение е установяването неистинност на документ по надлежния съдебен ред. Съществуващата сега правна възможност за иницииране на извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила решение, основано на оспорения документ, след като по исков ред бъде установена неистинността на документа, е ясно очертана и не се налага тълкуване на разпоредбата, с оглед разкриване на точния й смисъл. Не се налага и развитие на съдебната практика по приложение на чл.303, ал.1, т.2, предл.1 ГПК, тъй като освен в представеното от ответника по касация решение на ВКС, ІV г.о., е налице произнасяне и в Решение на ВКС, Търговска колегия, второ отделение по т.д. № 270/2008 г. Разрешението по формулирания процесуалноправен въпрос, дадено от решаващия съдебен състав на Окръжен съд – Бургас е в съответствие с посочените решения на ВКС. Ето защо, поддържаните доводи на касатора не могат да бъдат споделени.
Останалите твърдения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са относими към отменения ГПК и затова не следва да се преценяват, предвид незабавното действие на процесуалните норми.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V* от 25.06.2009 г. по гр.д. № 214/2009 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: