О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.115
София, 28.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 421/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. т. п. палата, представлявана от председателя й Я. Я. , чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 492/04.03.2008 г. по в.гр.д. № 602/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 32 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 1104/2002 г. на Хасковския окръжен съд. С. посоченото решение е уважен предявения от З. Г. К. , действаща в процеса като Е. с фирма „К”, гр. Х. иск с правно основание чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, като е отменено, като незаконосъобразно, решението на Общото събрание на Х. т. п. палата , проведено на 19.08.2002 г. с което е потвърдено решението от 12.06.2002 г. на Изпълнителния съвет на ХТПП за прекратяване на членството с Е. , поради изключване. Касаторът поддържа, че са налице основания за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, а от друга страна неправилно не е възприел доводите на самия ищец за отпадане на членственото му правоотношение поради невнасяне на съответната вноска, съгласно чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ. Поддържат се и доводи за неправилно приложение на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ, предвид конкретните данни за това, че разглеждането на жалбата на ЕТ-ищец, наред с други жалби, срещу решение на ИС. за изключване, е била включена в т.5 от дневния ред на общото събрание – „Разни”, а от друга страна, никой от присъстващите на ОС. не е възразил срещу разглеждане на такава точка от дневния ред.
С. допълнение към касационната жалба – молба от 22.04.2008 г. е изложено основание за допускане на касационно обжалване, съгласно императивната процесуална разпоредба на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, по които липсва практика на ВКС. , но които са от съществено значение за бъдещото приложение на разпоредбите на ЗЮЛНЦ.
Ответникът по касация – ЕТ”К”, гр. Х., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
С. постановеното от Пловдивския апелативен съд решение, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, е счетено за основателно релевираното с исковата молба основание за процесуална незаконосъобразност на решението на общото събрание на ХТПП прието на 19.08.2002 г., а именно, че е взето решение по невключен обявения в поканата дневен ред – чл.29, ал.3 от ЗЮЛНЦ. Решаващият съд е приел за неоснователни твърденията на ищеца за недопустимост на решението на ОС. поради изключване на лице, чиито членствени правоотношения с Палатата са били прекратени, при условие на отпадане – чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ.
При тези данни, за касатора/ответник по иска/ липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлено като неоснователно твърдението в исковата молба за недопустимост на атакуваното решение на ОС. То съставлява самостоятелно основание на предявения от ЕТ”К” иск. Поради това и доводите в касационната жалба, свързани с приложението на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ, от които се извежда един от съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл съда, не следва да се обсъждат.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, но не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Действително, с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по съществени процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.25, ал.1 ГПК/отм./- саниране на извършени без представителна власт процесуални действия и материалноправен въпрос, свързан с приложението на императивната разпоредба на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ, които са от съществено значение за изхода на делото. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителното условие по т.3 на същата разпоредба – посочените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Напълно необосновано се поддържа от касатора, че липсва съдебна практика по приложението на чл.29, ал.3 от ЗЮЛНЦ, тъй като такава е публикувана и в съответните правно информационни системи – „Апис” и „Сиела” – напр. решение № 71/20.02.2006 г. по т.д. № 609/2005 г. на ВКС. , ТК, ІІ т.о.; решения на Великотърновския апелативен съд по в.гр.дела №№ 267/06 и 272/06 г., в които по непротиворечив и съответващ на ясната разпоредба на чл.29, ал.3 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ начин е разрешен въпроса относно информираността на членовете на сдружение за поставени за обсъждане въпроси от ОС. , гарантиращи надлежното упражняване на правата им. В случая не е налице никоя от посочените хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и затова липсва основание за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. По отношение на съществения процесуалноправен въпрос, не се поддържа никое от основанията за допускане на касационно обжалване, а от друга страна той е относим към допустимостта на обжалваното решение, а по делото липсват данни, от които да се изведе извод за недопустимост на съдебния акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 492/04.03.2008 г. по в.гр.д. № 602/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: