О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София. 20.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 610/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 32 от 23.03.2009 г. по в.т.д. № 721/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 332/17.10.2008 г. по т.д. № 25/2008 г. на Плевенския окръжен съд. С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл.29 от Закона за търговския регистър иск от С. Ц. срещу „Е” А. , гр. П. за установяване недопустимост на вписване в търговския регистър на Агенцията по вписванията за пререгистрацията на „Е” А. , въз основа на заявление вх. № 20080122095102.
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилен извод на съда за липсата на правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.29 ЗТР, тъй като след пререгистрацията на дружеството и поредицата от последващи вписвания категорично се засяга/променя правното положение на ищеца – той вече не е изпълнителен директор на дружеството. В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.ІІІ, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд, в отклонение с принципите за законност, установяване на истината и вътрешното убеждение при решаване на делото, не е обсъдил всички доводи на страните във връзка с правния интерес на ищеца от водене на делото, което съгласно практиката на ВКС, съставлява основание за отмяна на въззивното решение, а от друга страна е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно ефекта от вписване в регистъра от лице без представителна власт. Касаторът се позовава на следните решения: Р. № 1488/08.11.1999 г., V г.о.; Р. № 206/ 19.11.1997 г., V г., Р. № 55 от 31.05.1996 г. на V г.о. и Определение № 82/05.06.1992 г. , V г.о.
Ответникът по касация – „Е” А. , гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от исканото установяване на недопустимост на вписването в търговския регистър, тъй като заявлението за пререгистрация на ответното дружество макар и да е подадено от неоправомощено лице – от Ф. К. , която към 22.01.2008 г. не е била вписана като представляващ дружеството, в регистъра е вписан ищеца като представляващ „Е” АД. Направен е извод, че подаването на заявление по реда на § 4 от ПЗР на ЗТР по никакъв начин не е накърнило правното му положение, защото заявеното и вписано обстоятелство е неговото представителство, а то отразява вярно /към този момент/ актуалното правно състояние на дружеството. В тази насока решаващият съд се е позовал и на становище от правната доктрина – Тематичен коментар на ЗТР на Ал. К. и Г. Тушева, изд.”Сиела 2007 г./ според което правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.29 ЗТР следва да бъде признат на лицето, „чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му”.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Безспорно, формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със зачитане на съответните процесуални действия и осъществяване на решаваща дейност по материалноправния спор, както и последиците при заявено от неоправомощено лице искане за вписване в търговския регистър, съответно уважено, принципно са значими за делото. Същевременно обаче не може да се сподели твърдението на касатора за неосъществяване на дължимата от въззивната инстанция, като съд по същество, решаваща правораздавателна дейност и за допуснато отклонение не само от трайната практика на ВКС в този смисъл, но и задължителната такава – ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 04.01.2001 г. – т.19.
По втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, доводите за отклонение от трайната и последователна практика на ВКС, са напълно необосновани. При постановяване на въззивното решение напълно са съобразени и задължителните указания на ВКС, дадени при нормативното тълкуване на понятието недопустимост на вписването по смисъла на чл.498 ГПК/отм./, които не са загубили сила и при действието на ЗТР – чл.29, във вр. с чл.104, т.5 ГПК, както и, че такова недопустимо вписване е налице когато искането/ заявлението/ е подадено от неоправомощено лице. По делото няма спор, че заявлението за пререгистрация на ответното търговско дружество по реда на § 4 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗТР не е подадено от представляващото го лице. Съществременно обаче, в случая значимият въпрос, който се определя от правните изводи на въззивния съд, не е свързан с ефекта на вписването в търговския регистър, а с абсолютната процесуална предпоставка за успешното реализиране на защитата по чл.29 ал.1 ЗТР – наличието на правен интерес за ищеца да иска установяване недопустимост на вписването. Преценката във връзка с правния интерес е винаги конкретна, но е недопустимо да се мотивитира от касатора ищец с последващите вписвания на нови обстоятелства в търговския регистър, след пререгистрацията на търговеца. Твърдението за необоснован извод на Апелативен съд – В. Търново за липсата на правен интерес от предявения иск, не може да се разглежда в производството по чл.288 ГПК, тъй като то е въведено като основание за касационно обжалване, но само по себе си не е основание за допускане на обжалването съгласно очертаното приложно поле по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 23.03.2009 г. по в.т.д. № 721/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: