О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София 07.052009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 123/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. т. п. палата, представлявана от председателя й Я. Я. Я. , чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 463/02.10.2008 г. по в.гр.д. № 688/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 33 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 1105/2002 г. на Окръжен съд – Хасково. С посоченото решение е уважен предявен от Г. Я. К. от гр. С., иск с правно основание чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, като е отменено, като незаконосъобразно, решението на Общото събрание на Х. т. п. палата, проведено на 19.08.2002 г.,с което е потвърдено решението от 12.06.2002 г. на Изпълнителния съвет на ХТПП за прекратяване на членството с К. , поради изключване.
Касаторът поддържа, че са налице основания за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК. Счита за незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за произнасяне на ОС по невключен в дневния ред въпрос, тъй като разглеждането на подадените жалби срещу решенията на ИС на ХТПП/общо 13 бр./ е било включено в точка „Р”и никой от присъстващите на ОС не е възразил срещу разглеждане на такава точка от дневния ред. В тази връзка се поддържат и доводи за неправилно приложение на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ. В приложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е възпроизвел инвокираните основания за касационно обжалване.
Ответникът по касация – Г. К. счита, че не следва да се допуска касационното обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира обаче, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение е прието, че при приемане на атакуваното от ищцата решение на ОС на ХТПП е допуснато нарушение на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ предвид невключването на изрична точка в дневния ред на ОС, свързана с обжалване решението на Изпълнителния съвет на ХТПП за изключване на ищцата. В мотивите към решението са изложени подробни правни съображения относно гарантираното от ЗЮЛНЦ и от Устава на сдружението право на защита на изключения член на сдружението. Направен е извод за незаконосъобразност на решението на върховния орган на сдружението, предвид императивната разпоредба на чл.29, ал.3 от ЗЮЛНЦ, уреждаща последицата от вземане на решения по въпроси, невключени в обявения в поканата за ОС дневен ред.
В касационната жалба и в приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран изрично същественият материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивният съд, но с оглед твърденията на касатора следва да се приеме, че той е свързан с приложението на императивната разпоредба на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ. Действително, произнасянето по последиците от неспазване на императивната разпоредба за съдържанието на поканата за ОС, на което е прието и атакуваното от ищцата решение, обуславя извод за наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е доказано обаче наличието на някое от допълнителните условия по т. 1, т.2 или т.3 на същата разпоредба. По приложението на чл.29, ал.3, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ е налице трайна практика на ВКС и непротиворечива практика на съдилищата, публикувана в правно информационните системи „С” и „А”, включително и приложени по делото влезли в сила решения на Апелативен съд – Пловдив, от която не е допуснато отклонение при постановяване на обжалваното въззивно решение. Въпросът относно информираността на членовете на сдружението за поставени на обсъждане въпроси от общото събрание, гарантиращи надлежното упражняване на правата им, е разрешаван еднакво от съдилищата и съответства на ясната разпоредба на чл.29, ал.3 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Посоченият материалноправен въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. След като не е налице никоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК хипотези, то следва да се приеме, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 688/2007 г. на АС – Пловдив.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 463/02.10.2008 г. по в.гр.д. № 688/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: