О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
София. 19.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 582/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”В”, гр. А., чрез процесуалния му представител, срещу решение № І* от 02.06.2008 г. по в.гр.д. № 149/2008 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените искове за отмяна решенията на общото събрание на РКС”Ч” – Бургас, с които В. Д. Б. е избран за председател на Р. , а А. А. С. е избран за член на Управителния съвет на РКС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В касационната жалба се съдържа и изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирано от касатора по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на понятията „конкурентна дейност” и „сходен предмет на дейност”, за които в Закона за кооперациите липсва легално определение и тази празнота в закона следва да се преодолее от ВКС по тълкувателен път, което ще доведе до точното прилагане на закона и е необходимо за развитие на правото.
Ответникът по касация – Р. „Ч”, гр. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГП. , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Бургаския окръжен съд решение е прието, че не са налице основания по чл.21, ал.1, т.6 и т.7 от Устава на Р. за отмяна на атакуваните решения на общото годишно отчетно-изборно събрание на ответния кооперативен съюз, проведено на 19.04.2007 г. , с които В. Б. е избран за председател, а за член на УС е избран А. С. Действително е констатирано, че новоизбраният председател е и член на съвета на директорите на „К” АД, гр. С., чийто акционер е и ответния Р. , като дружеството е със сходен предмет на дейност с този на РКС”Ч”. Същевременно обаче е прието за недоказано извършването на конкурентна на съюза дейност от страна на акционерното дружество и участието на тези субекти, в качеството им на търговци, в един и същ продуктов или географски пазар. По отношение избора на А. С. за член на управителния съвет/ т.9 от дневния ред на ОС/ е прието, че независимо от вписването му като ЕТ с фирма „Д”, не е доказано, че предметът на дейност на ЕТ е сходен с този на съюза. В мотивите към решението са изложени съображения за целта на предвидените в Устава на Р. забрани за избор в управителните органи на съюза на лица, извършващи конкурентна за съюза дейност или лица, които са членове на управителни органи на други дружества, осъществяващи конкурентна дейност.
Неоснователно се поддържа от касатора, че поради липса на легално определение в Закона за кооперациите на понятията „конкурентна дейност” и „сходен предмет на дейност”, се налага извеждането му от съда, което би попълнило празнотата в материалното право, а от друга страна има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следва да се има предвид, че изричната забрана за конкурентна дейност по отношение на председателя или член на управителен съвет на кооперация, е въведена със ЗИД на ЗК – ДВ бр.41/2007 г. – чл.28в ЗК, приложим и към кооперативните съюзи съгласно препращащата разпоредба на чл.54, ал.5 ЗК. Тази нова законова разпоредба е приета след провеждане на процесното ОС и предвид действието на материалноправните норми по време, не следва да се преценява дали се касае за твърдяната от касатора непълнота в закона по отношение на която е допустимо да се преодолява по тълкувателен път. Що се отнася до въведените с Устава на Р. забрани по чл.21, ал.1, т.6 и т.7, независимо че се касае до съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението им, от които зависи изхода на делото, то не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В случая, се касае за ясни уставни разпоредби и приложението им не е обусловено от допълнителното им дефиниране. Останалите доводи на жалбоподателя са относими към основанията за касиране по чл.281 ГП. и затова не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 02.06.2008 г. по в.гр.д. № 149/2008 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: