О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 348
Софияq 11.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 199/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Великов – в. с. на „Т” Е. , гр. С., срещу решение от 20.10.2009 г. по гр.д. № 1982/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„д” въззивен състав, с което след частична отмяна на решение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 11375/2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 57 състав, „Т” Е. е осъдено да заплати на „Н” Е. сумата 4 950 лева, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща стойност на извършени услуги със строителна механизация по фактура № 194/25.01.2006 г., ведно със законната лихва от 17.05.2006 г. и 102.98 лв. разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, с оглед разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В подкрепа на оплакването за недопустимост на решението, касаторът се позовава на решение от 08.07.2009 г. по т.д. № 1280/2008 г. на СГС. , Търговско отделение VІ-1 състав, с което е обявена неплатежоспособността на „Т” Е. , открито е производство по несъстоятелност, назначен е в. с. и е свикано първото събрание на кредиторите. Посоченото решение е обявено в търговския регистър на 22.07.2009 г. – преди въззивното съдебно заседание по настоящото дело, съответно преди постановяване на обжалваното решение. Твърди се, че неприлагайки императивната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт и затова е налице основание да допускане на касационното обжалване. От друга страна, се позовава и на основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдение, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС. по приложение на посочената разпоредба от ТЗ, съгласно която, с откриването на производство по несъстоятелност спирането на съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника настъпва по силата на закона.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд, позовавайки се на вписвания в счетоводните книги и на двете дружества, е приел за доказано наличието на валиден договор, по силата на който „Н” Е. е извършило услуги със строителна механизация по фактура № 194/25.01.2006 г., но същите не са били заплатени от възложителя. По отношение изискуемостта на вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД и отчитайки момента на изпадане на длъжника в забава, решаващият състав е уважил акцесорния иск по чл.86 ЗЗД от подаване на исковата молба, а не от датата на издаване на фактурата.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС. намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен и от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на извършените от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Налице са данни, че въззивното производство е проведено и решението е постановено след настъпило по силата на закона /637, ал.1 ТЗ/ спиране на делото – с откриване на производство по несъстоятелност на „Т” Е. с решение от 08.07.2009 г. по т.д. № 1280/2008 г. на СГС. , Търговско отделение, обявено в търговския регистър на 22.07.2009 г. Тези данни сочат на вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, по която ВКС. дължи произнасяне в производството по чл.290 и сл. ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 20.10.2009 г. по гр.д. № 1982/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„д” въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за: 27.10.2010 г. – 9.00 ч., за когато страните да се призоват чрез обнародване на призовката в „Д”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: