О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
София..28.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 353/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” ООД/ с предишно наименование „А” ООД/, гр. С. срещу решение № 603 от 12.01.2009 г. по т.д. № 620/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решение № 154 от 21.05.2008 г. по т.д. № 127/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение са отменени на основание чл.74 ТЗ приетите на 16.02.2007 г. решения на Общото събрание на съдружниците на „А” ООД.
Касаторът инвокира основания за недопустимост на решението поради преклудиране правото на иск по чл.74, ал.2 ТЗ и за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението се поддържа, че въззивният съд е решил съществен за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с действието по отношение на трети добросъвестни лица на ограничаването на представителната власт на пълномощник, както и, че даденото разрешение е в отклонение от практиката на ВКС – Р. № 1* от 10.12.2002 г., ІV г.о. и Р. № 1279/13.10.1994 г., V г.о. Касаторът се позовава и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с твърдения за противоречиво разрешаване на въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ от Пловдивския окръжен съд – протоколно определение от 09.10.2007 г. по т.д. № 127/2007 г., отменено от Пловдивския апелативен съд с определение № 119 от 07.04.2008 г. по приложеното ч.гр.д. № 1105/2007 г. и от Пловдивския апелативен съд при произнасяне по съществото на спора.
Ответникът по касация – Т. В. , чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди становището на първата инстанция за процесуална допустимост на предявения конститутивен иск по чл.74 ТЗ, въззивният съд е приел, че Т. В. не е бил редовно поканен за общото събрание на дружеството на 16.02.2007 г. и затова към датата на подаване на исковата молба не е преклудирано правото му да иска отмяна на приетите решения за: изключването му като съдружник в „А” О. , приемане на дружествените му дялове от другия съдружник, промяна в седалището на дружеството и приемане на нов дружествен договор. За да направи този извод, решаващият съдебен състав на Пловдивския апелативен съд е преценил всички доказателства, относими към представителната власт на адвокати К. К. и Н. Я. , последващото частично прекратяване на дадените от В. пълномощия, изключващо възможността посочените пълномощници да получават покани за ОС на дружеството и да свикват ОС, за което прекратяване е бил уведомен Х. С оглед на това и вземайки предвид факта, че както писменото предупреждение, така и поканата за процесното ОС са били изпратени до посочените пълномощници на ищеца, е счетено, че приетите от ОС решения са процесуалнонезаконосъобразни поради нарушаване на изискванията на чл.139 и чл.126 ТЗ.
Твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от цитираната практика на ВКС по приложение на чл.41, ал.2 ЗЗД – за действието на прекратяването на пълномощието по отношение на трети добросъвестни лица, са изцяло неоснователни. В случая, направените от Пловдивския апелативен съд изводи за надлежното узнаване от страна на съдружника Н. Х. , че пълномощията на адвокати Я. и К. са частично прекратени, т.е., че те не разполагат с представителна власт да получават отправени до съдружника Т. В. предизвестия и покани за ОС на дружеството, са в резултат на извършена цялостна преценка на конкретните факти по делото. От друга страна, тези изводи съответстват напълно на дадените принципни разрешения от ВКС относно действието на прекратяването на представителната власт.
Неоснователно е и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Действително, въпросът за началото на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е съществен за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата. В случая, ТД- касатор се позовава на различните становища на решаващите съдебни състави при инстанционното разглеждане на настоящото дело, а не на влязъл в сила съдебен акт, постановен по друго дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 603 от 12.01.2009 г. по т.д. № 620/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
z