О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 670
София. 26.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 561/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД”А” А. , гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Софийския градски съд, ІV „в” отделение, постановено на 04.03.2009 г. по гр.д. № 2974/2008 г., с което след частична отмяна на решението на Софийския районен съд, 74 състав от 09.07.2008 г. по гр.д. № 27239/2007 г. , застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. М. Н. от гр. К., по иск с правно основание чл.208, ал.1, изр.1 КЗ, сумата 5 000 лв./заедно с допуснатото увеличение на иска пред въззивната инстанция/ и сумата 421.80 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 03.10.2006 г., за настъпили на 06.07.2007 г. щети по лек автомобил „О” с рег. № В* и за извършени на същата дата разходи за транспортиране на автомобила, ведно със законната лихва от 19.11.2007 г.
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилно кредитиране на показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел, грешки при формиране на фактическите изводи на съда, недоказаност на механизма на произшествието и за неправилно определен размер на застрахователното обезщетение/ чл.208 във вр.с чл.203 КЗ/. В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.ІІІ, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.136 ГПК/отм./ във вр. с чл.188 ГПК/отм./ в отклонение от практиката на ВКС, както и по материалноправен въпрос относно начина на определяне на застрахователното обезщетение при иск по чл.208 КЗ – следва ли да се прилага коефициент на овехтяване върху стойността на частите и детайлите на автомобила предвид годината на производство на същия, който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Цитирани са съответно решения и определения на ВКС, както и влезли в сила решения на Софийски градски съд и Варненския окръжен съд.
Ответницата по жалбата – А. М. Н. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови осъдително решение по предявен от А. Н. иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение поради настъпване на застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане при общи условия, Софийският градски съд е приел, че са настъпили вреди по застрахованото МПС при пътно транспортно произшествие на 06.07.2007 г., а меродавен критерий за определяне стойността на щетите е тяхната действителна стойност – т.е. това, което по пазарни цени следва да се разходва за да се възстанови вещта във вида от преди увреждането. По отношение на претендираните разходи за транспортиране на увредения автомобил, въззивната инстанция е зачела фактурната им стойност, дължима като част от застрахователното обезщетение, съгласно т.70 от Общите условия.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Безспорно, формулираните от касатора въпроси, свързани със зачитане на съответните процесуални действия и осъществяване на решаваща дейност по материалноправния спор, както и начина на определяне на застрахователното обезщетение при доброволна имуществена застраховка и дали при иск за заплащане на застрахователно обезщетение следва да се приспада овехтяване съобразно годината на производство на увреденото МПС, са от значение за изхода на делото. Същевременно обаче не е доказано наличието на допълнителните предпоставки на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените решения на ВС и ВКС – Р. № 1806/13.06.1977 г., ІІ г.о. и Р. № 1554/24.10.2002 г., V г.о. касаят конкретна преценка на обстоятелства, за чието установяване са събирани гласни доказателства в съответните процеси и направените на тази база изводи дали са допуснати нарушения на предвиденото в чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм/ ограничение за доказване с гласни доказателства, или нарушения на чл.188 ГПК/отм./. Или, изводите на съдебните състави на касационната инстанция са по правилността на атакуваните решения.
Не може да се сподели и твърдението, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне на размера на застрахователното обезщетение при иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, се разрешава противоречиво от съдилищата. Действително, съгласно чл.208, ал.3 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество / чл.15, ал.2 и 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г./ В разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ е дадено определение на действителната стойност – т.е. тази стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а в ал.3 е дадено определение на възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, без прилагане на обезценка. Начинът на формиране на застрахователната сума/ по действителна или възстановителна стойност на увреденото имущество/ се определя от страните по застрахователния договор, а само при липса на такива договорни клаузи се прилага презумпцията на ал.4, чл.203 КЗ – определяне на застрахователната сума съгласно действителната стойност на имуществото. Или, както е посочено изрично и в представеното от касатора определение № 36/15.01.2009 г. на ВКС, І т.о. не би могло да се осъществи принципно тълкуване на посочените законови разпоредби, без да се преценяват и конкретните застрахователни договори. Такова становище е изразено и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Представените от касатора решения на различните по степен съдилища не са постановени по идентични дела, а Решение № 376/03.11.2008 г. на ВКС, ІІ т.о. не е относимо към променената уредба на застрахователните договори.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийския градски съд, ІV „в” отделение, постановено на 04.03.2009 г. по гр.д. № 2974/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: