О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 25
София. 21.01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 865/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. И. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 383 от 22.06.2009 г. по в.гр.д. № 1001/2008 г. на Окръжен съд – Плевен, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение №108 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 174 /2007 г. на Районен съд – Червен бряг за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 и чл.30 от ЗЗД срещу ПК”Н”, с. П., за прогласяване нищожността на сключено на 13.04.2004 г. споразумение, с което ищецът се е задължил да обработи вместо „Е” ООД оставащото по договора за ишлеме от 08.09.2993 г. количество хлебна пшеница в размер на 35 820 кг, поради невъзможен предмет на споразумението и поради сключването му при условия на заплаха – страх от наказателна репресия, като неоснователни и недоказани.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с приложение на чл.30 ЗЗД и с възможността с въззивната жалба да се релевират нови основания за нищожност на договора, съответно служебното задължение на съда да прецени всички основания, водещи до нищожност. Поддържа се, че тези въпроси са значими за изхода на делото и е налице противоречива съдебна практика, а произнасянето на ВКС по материалноправния въпрос е от значение за правоприлагането и за развитието на правото. Позовава се на Р. № 1116/01.10.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р. от 18.12.2002 г. по ВАД № 35/2001 г.
Ответникът по касация – ПК”Н”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че въззивното решение е правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съдебен състав е възприел фактическите и правни изводи на първостепенния съд за неоснователност на твърдението на ищеца/сега касатор/ за невъзможен предмет на сключеното между страните споразумение, тъй като се касае валидно поемане на чужд дълг, а престациите по споразумението са фактически и правно допустими и възможни. По исковата претенция за унищожаване на споразумението на основание чл.30 ЗЗД, съдът е постановил отхвърлително решение, преценявайки доказателствата по спора, в рамките на очертания с исковата молба предмет на делото. Отчетена е липсата на твърдения за заплаха от другата страна по споразумението и липсата на доказателства за извършени от орган на досъдебното производство действия, с които да е възбуден основателен страх у Г. И. и той да е принуден да подпише процесното споразумение. След преценка на данните, съдържащи се в приложеното сл.д. № 10/2004 г., е констатирано, че съответните актове са издавани в рамките на правомощията на органите на досъдебното производство и няма данни за осъществено заплашване на ищеца, по смисъла на цитираната разпоредба.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с предмета на делото и правомощията на въззивния съд, не попада в приложното поле на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като с въззивната жалба не са въведени нови основания за нищожност на споразумението, а от друга страна не се касае за иск за реално изпълнение на поети договорни задължения, за да се преценява дали съдът се е произнесъл изцяло по валидността на договора. В тази връзка е необходимо е да се отрази, че ПК”Н” е предявила иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.101 ЗЗД за реално изпълнение на задължението на Г. И. по споразумението, по който е постановено осъдително решение по гр.д. № 72/2005 г. на Районен съд – Свищов, висящо пред въззивната инстанция. Дори и да се приеме обаче, че е налице основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът не е доказал наличието на допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата. Решението, на което се позовава касаторът е постановено по арбитражно дело и не попада в приложното поле на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите за противоречиво разрешаване от съдилищата на значимия за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с заплашването като основание за унищожение на договора. Решението, на което се позовава касатора е относимо към изменение на трудовото правоотношение относно действието му по време, при условията на чл.119 КТ. С решението касационният съдебен състав е преценявал действия на работодател, обусловени от обективни икономически условия при изменение на трудов договор от безсрочен в срочен и независимо от принципните мотиви относно сложният фактически състав на заплашването, няма произнасяне по същество по чл.30 ЗЗД, поради липсата на такива твърдения в исковата молба. Това обуславя и извод за неотносимост на посоченото решение на ВКС, ІІІ г.о.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че произнасянето на ВКС по материалноправният въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясна разпоредба, което да налага тълкуването й, а съответното правно разрешение по приложение на чл.30 ЗЗД е обусловено винаги от конкретни, специфични за всяко дело обстоятелства и установяващите го доказателства.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 383 от 22.06.2009 г. по в.гр.д. № 1001/2008 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: