О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 2
София..06.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 618/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”А”, гр. С., срещу решение № 26/07.04.2008 г. по в.гр.д. № 413/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 43 от 19.06.2007 г. по гр.д. № 301/2007 г. на Старозагорския районен съд, дружеството касатор, солидарно със съдружниците Ю. Г. С. и С. Д. С. са осъдени да предадат на „С” ЕООД, гр. С. собствеността и владението върху описаните в решението движими вещи: оборудван фургон, монтажно ел.табло, 50 броя елеваторни кофи, П-образен профил, поцинкована ламарина и 201 кг ъглова стомана, с посочени стойности на всяка една от вещите.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно предпоставките за успешно провеждане на ревандикационния иск. Касаторът се позовава на решения № 551/23.04.2004 г. по гр.д. № 122/2003 г. на ІV г.о.; решение № 415/14.04.2003 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 2419/13.10.1960 г. на І г.о. на ВС. От друга страна, се поддържа, че въпросът по приложението на чл.108 ЗС се решава противоречиво от съдилищата, без обаче да са представени решенията, на които се позовава касатора. Твърди се, че произнасянето на ВКС по посочения материалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – „С” ЕООД, представлявано от управителя С. С. , поддържа, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а по същество решението е правилно. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Старозагорския окръжен съд решение са приети за основателни предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.55, ал.1 ЗЗД, като след преценка на доказателствения материал по делото, включително и новите доказателства, е направен извод, че ищецът е доказал както оставянето на собствените му вещи и материали, необходими за изпълнение на възложена работа, в базата на първия ответник – събирателното дружество, така и владението върху тях. В мотивите към решението, в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил подробно събраните гласни доказателства, като е обосновал становището си относно възприетите свидетелски показания.
Твърденията на касатора за наличие на противоречие с трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.108 ЗС са изцяло необосновани. Посочените и представени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са постановени по гр.дела, които не са идентични с настоящия спор, а изводите на съответните съдебни състави за липсата на всички кумулативно предвидени в чл.108 ЗС предпоставки за уважаване на този иск и по-конкретно за недоказване, че ответникът владее претендирани собствени на ищеца имот или движими вещи, са направени въз основа на конкретните факти и доказателства по делата. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по приложението на чл.108 ЗС. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е становището на касатора, че същественият материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл.108 ЗС е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 26/07.04.2008 г. по в.гр.д. № 413/2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: