О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
София..16.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 645/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Р, срещу решение № 322 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 376/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е оставено в сила решение № 54 от 23.02.2007 г. по т.д. № 261/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение са отхвърлени изцяло предявените срещу „Д” ЕООД, гр. П. обективно съединени искове за заплащане стойността на 1 923 броя патета „М” получени от ответника въз основа на договор № 3-4/041 от 01.08. 2003 г.; за заплащане стойността на получен фураж за отглеждане на патетата по описаните в решението фактури; за връщане на получен аванс по договора и за обезщетение за забава върху главниците. Исковете са предявени за 31 706.70 лв. – общо за главниците, а за мораторната лихва – за 5 258.51 лв./ с допуснатото пред първата инстанция увеличение по реда на чл.116 ГПК/отм.//.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл-.188 ГПК/отм./ за преценка на всички събрани доказателства и за решаване на материалноправния спор по същество, като направи собствени фактически и правни изводи. От друга страна се поддържа, че неправилното тълкуване на сключения договор, е довело до неправилно тълкуване на задължението на реално изпълнение, което противоречи на практиката на съдилищата по подобни дела. Във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, касаторът се позовава на решение № 206/31.01.2003 г. по гр.д. № 3733/2002 г. на Пловдивския районен съд, решение от 25.03.2004 г. по т.д. № 292/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, както и на решения: № 1243/1997 г. на ВКС, V г.о.; № 1739/1999 г. на V г.о. и решение № 149/2000 г. на V г.о. Бланкетно се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се обсъжда.
Ответникът по касация – „Д” ООД, гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за недоказано получаването от страна на ответника на 1 923 броя патета „М” въз основа на сключения на 25.11.2003 г. договор за отглеждане и угояване/гушене/, както и за тяхната цена, нито авансово плащане по посочения договор, а по отношение на фактуриран фураж – че не е доказано получаване на стоките от страна на ответното дружество, респ. заплащането на фуража от ищеца. Решението е постановено само въз основа на събраните в производството пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, като е извършена преценка за правилността на изводите на Пловдивския окръжен съд по отделните искови претенции.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, който е от значение за правилността на решението, е свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени във въззивното производство процесуални действия на касатора/ищец/, в рамките на приложното поле на чл.205, ал.1 ГПК/отм./, и да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество с оглед различния обем на решаващата дейност на въззивния съд, в сравнение с този на първоинстанционния съд. По този въпрос е налице противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с трайната практика на ВКС по посочения съществен процесуалноправен въпрос.
Неоснователни са обаче доводите на касатора за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите, касаещи реалното изпълнение по договори за продажба с уговорка за изкупуване, съчетан с клаузи на договор за изработка. Представените решения на Пловдивския районен и Пловдивския окръжен съд са постановени въз основа на конкретните факти и доказателства по посочените по горе дела, а цитираните решения на ВКС са неотносими.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 322 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 376/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
УКАЗВА на „Б” А. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 739.30 лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. при Търговска колегия на ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: