О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№151
София16.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 6/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД”Б” А. , гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1* от 21.07.2008 г. по гр.д. № 1300/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 31/19.03.2008 г. по гр.д. № 2805/2007 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр.състав за отхвърляне на предявените срещу Я. Л. Я. от гр. П. искове по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ за сумата 3 046.08 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2007 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- чл.399, ал.1/отм./ ТЗ и раздел VІІІ, т.4.5 от Общите условия на дружеството по застраховка „А”, съгласно които застрахователят по свой избор може да изплати обезщетението или да заплати за отстраняване на щетите. Счита се, че тази договорна клауза е в съответствие с разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД относно погасителния ефект на плащането, извършено на трето лице, когато то е отишло в полза на кредитора. В жалбата е инкорпорирано изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирано от касатора по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че изразеното от въззивната инстанция становище относно плащането на застрахователното обезщетение на трето лице, противоречи на практиката на Софийски районен и Софийски градски съд. Независимо, че касаторът е посочил решение по гр.д. № 3224/2007 г. на СГС, то не е приложено към жалбата, а относно представеното решение на СРС от 10.07.2007 г. по гр.д. № 1934/2006 г. липсват данни то да е влязло в сила.
Ответникът по касация – Я. Л. Я. от гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач – „Х” АД/н/, гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Пловдивския окръжен съд решение е прието за недоказано твърдението на ищеца за извършено плащане на застрахователното обезщетение в полза на титуляра на застрахователна полица № А030421060601246611/21.01.2004 г. по застраховка „А”, поради което не би могло не са налице предпоставките на чл.402 /отм./ ТЗ и застрахователят не може да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника по делото.
Твърденията в касационната жалба, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с възможността за плащане на застрахователното обезщетение на трето лице, в случая на автосервиз, извършил ремонт на застрахования по „А” автомобил, са основателни. Независимо от наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване е необходимо да е налице и някой от допълнителните критерии по т.1 – т.3 на същата разпоредба. В случая не може да се приеме за доказано твърдението на касатора, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на очертания съществен материалноправен въпрос. Действително, видно от приложеното решение на Софийския районен съд по гр.дело № 1934/2006 г., с него е разрешен аналогичен правен спор, но липсва отбелязване за влизане в сила на решението. Непредставянето и на второто цитирано решение – на СГС от 02.06.2008 г. по гр.дело № 3224/2007 г. и липсата на твърдения, че то е влязло в сила, води до извод за недоказаност на допълнителния критерий по т.2, ал.1 на чл.280 ГПК, на който се позовава касатора. Останалите доводи в касационната жалба не могат да се обсъждат в рамките на настоящото производство, тъй като те са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които сами по себе си не съставляват основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.07.2008 г. по гр.д. № 1300/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: