О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.95
София. 17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 969/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Х. от гр. П., действаща като Е. с фирма „Н”, срещу решение на Софийски градски съд, ІV-„а” състав от 01.07.2009 г. по гр.д. № 778/2009 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2008 г. по гр.д. № 18501/2007 г. на Софийския районен съд, 48 състав, за отхвърляне на предявения срещу ЗАД ”Б” АД иск за заплащане, на основание чл.399/отм./ ТЗ, на остатък от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 7 225 лв. по застрахователна полица № 3500050500R00750 от 31.05.2005 г. за настъпило на 03.07.2005 г. застрахователно събитие – „проливен дъжд и градушка”, причинило щети върху засети ниви с тютюн, ведно със законната лихва от 17.08.2007 г.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му, с произтичащите правни последици. Счита, че при определяне на застрахователната сума неправилно е зачетен средностатистически анализ за страната, без да е съобразена волята на страните по застрахователното правоотношение, обективирана в раздел ІV, т.2 от Общите условия. Съгласно тази клауза „застрахователната сума се договаря между застрахования и ЗПАД”Б”, при съобразяване с производствените възможности на района”.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Позовава се на влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д№ 2818/2008 г., постановено по аналогичен правен спор.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил изводите на първата инстанция за недължимост на разликата между изплатеното на застрахования обезщетение и пълния размер на причинените вреди от частично унищожаване на реколтата от засят тютюн, предвид констатираното наличие на подзастраховане по смисъла на чл.398, ал.1/отм./ ТЗ. Застъпено е становището, че процесният застрахователен договор е сключен при застрахователна сума 250 лв. на декар и предвид конкретните уговорки между страните, следва да се приеме, че това е застрахователната стойност – изкупната цена на добив тютюн/кг от един декар. При среден добив 144 кг от декар, е направен извод, че всъщност ищцата е посочила цена на тютюна от 1.74 лв/кг, а съгласно представеният по делото ситуационно-переспективен анализ на МЗГ, средната изкупна цена за 2005 г. е 2.79 лв. Констатирано е, че всъщност това е и цената, на която ищцата е продала произведения от нея тютюн по фактура от 01.12.2005 г., което е обусловило извод за подзастраховане. С оглед действителната цена на застрахованото имущество – 401.76 лв/дка, при посочен от ищцата в застрахователния договор 250 лв./дка, застрахователното обезщетение е изчислено съобразно съотношението между застрахователна сума и действителна стойност на застрахователното обезщетение, което според съда е дори по-малко от определеното от застрахователя и изплатено обезщетение.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Макар и да не е формулиран точно материалноправният въпрос, значим за разрешаването на спора, същият се извежда от самата касационна жалба и е свързан с приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.
Доказана е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационното разглеждане на делото, тъй като разрешението на правния въпрос в обжалваното въззивно решение е в противоречие с разрешението на друг съдебен състав на Софийски градски съд в приложеното към жалбата влязло в сила въззивно решение по гр.д. № 2818/2008 г., постановено по аналогичен правен спор.
По поставените правни въпроси липсва трайна практика на ВКС, поради което произнасянето по тях би било и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид и сега действащата уредба на подзастраховането/ чл.205 от Кодекса за застраховането/, аналогична на отменената уредба по Търговския закон.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното от Софийски градски съд, ІV-„а” състав решение от 01.07.2009 г. по гр.д. № 778/2009 година.
УКАЗВА на ЕТ”Н” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144.50/сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: