О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 55/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. , действащ като Е. с фирма „Д”, гр. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 449 от 24.10.2008 г. по в.т.д. № 219/2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 93 от 28.05.2008 г. по гр.д. № 1788/2006 г. на Добричкия районен съд. С посоченото решение Н. К. С. е осъден да заплати на Н. Н. К. сумата 10 000 лева по запис на заповед, издаден на 30.09.2004 г., с падеж 30.10.2004 г., с място на плащане гр. В., ведно със законната лихва от 01.09.2006 г. и разноски по делото в размер на 907.29 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът не е преценил изцяло събраните по делото доказателства и спорът е решен в противоречие с константната практика на ВКС.
Ответникът по касация Н. Н. К. от гр. В., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че дори и да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, по същество то е правилно. Подробни доводи са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявен от приносителя на менителничния ефект пряк иск срещу издателя на процесния запис на заповед, въззивният съд е приел, че ценната книга съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, а възражението на ответника за обезпечителния характер на записа на заповед по отношение на задължение по договор за заем от същата дата и за същата сума, но със заемодател „Е” ООД, чийто управител е ищеца, е счетено за неоснователно. Затова и твърденията на ответника/сега касатор/ за недължимост на исковата сума поради погасяване на вземането по обезпеченото каузално правоотношение, са отхвърлени.
Независимо, че жалбоподателят не е формулирал ясно същественият материалноправен въпрос, който е от съществено значение за делото и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, с оглед доводите в жалбата следва да се приеме, че този въпрос е за връзката между записа на заповед и конкретното каузално отношение, като причина за неговото издаване, както е поддържано и от самия ищец, включително и неговите признания в производството пред първата инстанция и произтичащият от това процесуалноправен въпрос, свързан разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения пряк иск срещу издателя на ефекта. Действително, както се поддържа и от самия касатор, налице е константна практика на ВКС за необходимостта да се изследват конкретните каузални правоотношения между страните при реализиране на менителнични права, при наличие на паралелно съществуване на тези отношения / напр. решение № 615 от 20.08.2007 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 1* от 11.05.2006 г. на ВКС, ТК и др./. При произнасянето на въззивния съд по формулираните по-горе съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси е допуснато известно отклонение от трайната практика на ВКС, което обуславя извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл.63, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, поради което не се дължи такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а внесената ДТ в размер на 30 лв. като недължима, подлежи на връщане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 449 от 24.10.2008 г. по в.т.д. № 219/2008 г. на Добричкия окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за : 17.06.2009 г., за когато страните да се призоват чрез обнародване в „Д”, съгласно чл.289 ГПК.
ОСВОБОЖДАВА внесената от Н. К. С. , по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 30/тридесет/, която да се върне обратно на вносителя.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: