О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 133
София, 20.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 795/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г. и Г. П. Г., двамата от гр. Р., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 150 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 645/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд, І ГО, 4 състав от 17.01.2008 г. по гр.д. № 660/2007 г. за отхвърляне на предявените срещу ЗПАД”А” АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 200 000 лв./ за всеки един от ищците/, ведно със законната лихва от 15.10.2005 г.
Касаторите считат, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и несъобразяване като критерий за размера на неимуществените вреди на определения, към момента на настъпване на ПТП, лимит на обезщетение при договор за застраховка”Гражданска отговорност”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице противоречива съдебна практика относно съществения материалноправен въпрос, а именно за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на родителите при настъпила смърт на дете при ПТП. Касаторите се позовават на решения на Софийския апелативен съд по в.гр.дела № 2348/2007 г. и № 645/2008 г., на решение на Бургаския апелативен съд по случая „С” и на решение на ВКС, ІІІ н.о. по нохд № 1121/2005 г. в частта, с която касационната инстанция се е произнесла по предявения граждански иск. С допълнителна молба от 04.11.2008 г. процесуалният пълномощник на ищците е посочил, че е невъзможност да представи цитираните решения на апелативни съдилища, като е представено единствено решението на ВКС по цитираното наказателно дело, с което на пострадалия М. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2005 г.
Ответникът по касация – ЗАД”А” АД, представлявано от изпълнителния директор Р, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подробни правни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 и ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
С постановеното от Софийския апелативен съд решение, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение на първата инстанция в осъдителната и необжалвана част е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по спора относно наличието на предпоставките по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за носене отговорност от ответното застрахователно дружество като застраховател на деликвента за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. С оглед на това, Софийският апелативен съд е преценявал единствено размера на дължимото на ищците обезщетение. Съобразено е, че ищците са родители на починалия, в резултат на настъпилото на 15.10.2005 г. ПТП, И. Г. , на 18 години и несъмнено са понесли изключително тежко неговата смърт, загубвайки по нелеп и жесток начин най-близкото си същество. Според решаващият съдебен състав доводите на ищците във връзка с лимита на застрахователната отговорност, която към този момент е 400 000 лева, са неоснователни, предвид релевантните за размера на обезщетенията обстоятелства и установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
По първия поставен от касаторите съществен материалноправен въпрос – относно начина на определяне на обезщетенията за неимуществени вреди и по-конкретно – към кой момент следва да се определят, съдебната практика е многобройна и непротиворечива, включително и ППВС № 4/1964 г.
Основателен е обаче доводът, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителните части, тъй като то противоречи на представеното решение на ВКС, ІІІ н.о. в частта по гражданския иск, при разглеждането на който е приложим ГПК. Това решение е относимо към поставения от касаторите материалноправен въпрос, който се извежда и от мотивите на касационната жалба, а именно – доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 150 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 645/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав.
Насрочва делото за: 13.05.2009 г., за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: