О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
София………. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 885/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Г. С. от гр. С. и „Ч” АД, гр. С., срещу решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-„г” състав, постановено на 11.05.2009 г. по гр.д. № 737/2008 г.
Касаторът Д. С. , чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийския районен съд, 41 състав от 27.06.2007 г. по гр.д. № 28012/2006 г., е отхвърлен предявеният срещу „Ч” АД отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за разликата над 2 000 лева до 6 172.11 лева, съставляваща начислена от ответника коригирана стойност на консумирана електроенергия по КП № 20002352/05.12.2006 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, значими за делото: дали при неустановяване неправомерно отчитане или липса на отчитане на ел.енергия съдът може да приеме неговата наличност и за нищожността на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, които се разрешават противоречиво от съдилищата и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По отношение преценката за действието на чл.25 от ОУ се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позовава се на множество решения на ВКС и на СГС, представени по делото.
Касаторът „Ч” АД, чрез процесуалния си пълномощник, атакува въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск – за сумата 2 000 лв., с оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси : предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираща сметка, изготвена по реда на ОУ, при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена ел.енергия ; относно характера на изготвяните от енергоснабдителното дружество констативни протоколи и тяхната доказателствена сила и относно тълкуването на ОУ. Касаторът се позовава на решения на СГС по гр.д. № 3343/2006 г. и № 1086/2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски градски съд е приел за доказано основанието за коригиране на консумирана от потребителя- ищец ел.енергия, въз основа на констативен протокол № 0002352/05.12.2006 г., подписан от ищеца. Счетено е, че с посоченият протокол е установено, че при извършената проверка е констатирано присъединяване преди СТИ и изтегляне от шинна система ниско напрежение след предпазители ВП-315/А/, а в другия си край, преминавайки през предпазител автоматичен тип А1/100А/ обслужва част от електрическата инсталация на адреса на потребителя. Въззивният съд е изразил становище за неоснователност на възражението за нищожност на чл.25 от ОУ поради противоречие със закона, предвид на обстоятелството, че начинът на определяне на заплащането на доставена, но неотчетена ел.енергия е в сферата на договорната свобода. Предвид липсата на доказателства за определяне размера на вземането на „Ч” АД, съдът, прилагайки разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./ е приел, че искът е основателен до размер на 2 000 лева. Останалите съображения на СГС са относими към приетата недопустимост на иска по отношение на ЧЕЗ Е. България” АД и приложението на чл.209 ГПК по отношение на този ответник, в която част въззивното решение е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационното разглеждане на делото. Поставените от касаторите значими за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми, се разрешават противоречиво от съдилищата. Това е видно от представените с касационните жалби влезли в сила решения: Р. № 27/11.02.2008 г. по гр.д. № 3005/2007 на Софийския градски съд, потвърдено с решение на ВКС, Търговска колегия, ІІ отд. по гр.д. № 287/2008 г., Р. № 157 от 09.07.2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 90/2008 г., Р. от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1086/2007 г. на Софийски градски съд и др. От друга страна, е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид наличието на постановено по реда на новия съдопроизводствен ред касационно решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на Търговска колегия, ІІ отд.
Като неоснователно следва да се прецени твърдението за наличие и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационното разглеждане по поставените от касатора – ответник процесуалноправни въпроси, свързани с доказателствената сила на констативния протокол и разпределението на доказателствената тежест по отрицателният установителен иск. Произнасянето по доказателствената сила на съставяни от доставчика на електрическа енергия констативни протоколи е винаги конкретна, обусловена от извършените по съответното дело процесуални действия на страните и процесуалните действия на съда по преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото. Това обуславя липсата на основната предпоставка за достъп до касационен контрол по този въпрос и не следва да се преценява доколко произнасянето по него е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Що се касае до разпределението на доказателствена тежест по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, то липсва основание за тълкуване на общи правила на процесуалния закон/ чл.127 от ГПК/отм/, чийто аналог е чл.154 ГПК/, нито се касае за неяснота и непълнота на закона, а от друга страна както в съдебната практика, така и в правната теория няма принципно противоречиви становища по този въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-„г” състав, постановено на 11.05.2009 г. по гр.д. № 737/2008 г.
УКАЗВА на касатора Д. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ за внесената държавна такса.
УКАЗВА на касатора „ ЧЕЗ Р. България” АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 83.45/осемдесет и три лева и 45 стотинки/ лева, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ за внесената държавна такса.
След внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва на Председателя на ІІ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: