О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 5
София.08.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 469/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 16 от 20.02.2008 г. по в.т.д. № 586/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 1388/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в частта за отхвърляне на иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка общо в размер на 3 960 317 лева за неизпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане на цената на трета, четвърта и пета разсрочени вноски по приватизационна продажба и за сумата над присъдените 95 675.54 лв. до пълния размер от 940 079.40 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на шеста и седма разсрочени вноски, изчислени към 20.09.2006 г. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е потвърдено допълнително решение на ОС – В. Търново за оставяне без разглеждане като процесуално недопустим иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на трета, четвърта, пета, шеста и седма вноски от цената по приватизационния договор, считано от 21.09.2006 г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.25, ал.3, т.3 от ЗППДОбП/сега отм./, чл.110, чл.111, б.”б” и чл.114 ЗЗД, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с базата, върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава при разсрочено плащане на цената по приватизационния договор, както и по приложение института на погасителната давност. Твърди, че първият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на: решение № 2/21.03.2007 г. на Сливенския окръжен съд; решение № 59/18.06.2007 г. по в.т.д. № 79/2007 г. на АС – Бургас; решение № 38/19.02.2008 г. по т.д. № 664/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение от 21.12.2006 г. по в.т.д. № 357/2006 г. на АС – Варна, решение № 533/21.06.2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 95 от 25.09.2006 г. по в.т.д. № 120/2006 г. и решение от 05.03.2008 г. по гр.д. № 198/2007 г. По въпроса за приложение института на погасителната давност касаторът счита, че е налице основание за допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасянето от ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация „З” А. , с. К., община С., чрез процесуалния си пълномощник, счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД по отношение на неплатените шеста и седма разсрочени вноски от цената по процесния приватизационен договор, въззивният съд, възприемайки допълнителното заключение на икономическата експертиза, прието в с.з. на 14.06.2007 г. е счел, че се дължат съответно сумите: 65 841.50 лв. – неустойка за шеста вноска и 29 834.04 лв. за седма вноска. За останалите обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД е направен извод за погасяването им по давност, предвид разпоредбата на чл.111, ал.1, б.”б” ЗЗД. С оглед заявените искови претенции за периода до 20.09.2006 г., въззивният съд е потвърдил допълнителното решение на първата инстанция, с която е оставено без разглеждане искането за допълване на решението.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която са отхвърлени исковете на А. за с. к. за заплащане на неустойка поради неизпълнение за плащане на шеста и седма разсрочени годишни вноски от цената по договор за приватизационна продажба от 18.12.1997 г., или за разликата над уважения размер от 95 675.54 лв. до 940 079.40 лева. Посоченият от касатора материалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото е свързан с начина на определяне на базата, върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава. Видно от представените от касатора решения на съдилищата, по противоречив начин се разрешава въпросът за начина на формиране размера на неизплатената цена по приватизационни продажби, при разсрочено плащане, както и начина за изчисляване на дължимото увеличение по чл.25, ал.3, т.3 ЗППДОбП/отм./. Това обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в посочената част.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в останалата част от обжалваното отхвърлително решение. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Изводите на въззивния съдебен състав за погасяване по давност на исковите претенции по чл.92 ЗЗД, основани на неизпълнение от страна на купувача на задължението за плащане на трета, четвърта и пета разсрочени годишни вноски от цената, са в резултат на конкретна преценка на фактите по делото и приложение на чл.111, б.”б” ЗЗД. Разпоредбите на ЗЗД касаещи института на погасителната давност са ясни, като е налице и многобройна и непротиворечива съдебна практика както по отношение на специалните давностни срокове, така и по отношение на началният момент на давността по чл.114 ЗЗД. ГПК. Що се отнася до прекратителната част на решението по претенциите за неустойка считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, поддържаните от касатора материалноправни въпроси, а именно: от кой момент възниква правото на изправната страна по договора да търси уговорената мораторна неустойка и до кой момент същата е дължима, нямат съществено значение за изхода на делото. При произнасяне по тези претенции, въззивният съд е зачел заявеното спорно материално право и въз основа на това е формирал извод за недопустимост на исковете с правно основание чл.92 ЗЗД за периода след 21.09.2006 г.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 16 от 20.02.2008 г. по в.т.д. № 586/2007 г. на Великотърновския апелативен съд само в частта, с която са отхвърлени исковете на А. за с. к. за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължението на „З” А. за плащане на шеста и седма разсрочени годишни вноски от цената по договор за приватизационна продажба от 18.12.1997 г., или за разликата над уважения размер от 95 675.54 лв. до 940 079.40 лева.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на посоченото решение в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на А. за с. к. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16 888 лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: