О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
София.19.05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 80/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Б. от гр. С., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 263/20.10.2009 г. по в.гр.д. № 294/2009 г. на Окръжен съд – С. , с което след частична отмяна на решение № 197/20.03.2009 г. по гр.д. № 3871/2008 г. на Районен съд – С. , Р. Б. е осъдена да заплати на „Т” ЕАД, гр. С. сумите: 1 475.73 лв. – стойност на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999 г. – 31.03.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и 623.74 лв. – мораторна лихва до 28.05.2008 г., с присъждане на разноски на ищцовото дружество в размер на 735.64 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че при постановяване на обжалваното решение не е съобразен предмета на предявения иск и характера на производството по делото – образувано в резултат на породеното действие на възражението на длъжника в заповедното производство, а от друга страна не са отчетени основанията и предпоставките за допълнителна корекция на сметки за топлоенергия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за делото, които са решавани противоречиво от съдилищата, а от друга страна са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това са въпросите, свързани с възможността за преразпределение на ползвана топлоенергия само по отношение на един от абонатите/ потребител в сграда – етажна собственост, изискването за валиден договор между страните и съответна методика, даваща възможност за последваща корекция на сметка на един потребител.
Ответникът по касация – „Т” ЕАД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия, като дружеството – доставчик е изпълнило задължението си, но не е доказано изпълнение на функционално свързаното с него задължение на потребителя за заплащане на дължимата цена. След преценка на събраните по делото доказателствени средства е направен извод, че начислението, отчитането и разпределението на сумите между абонатите е извършено при спазване на всички законови изисквания за посочения период. С оглед обхвата на въззивното производство, Окръжният съд – С. не е разглеждал възражението за погасяване по давност на вземането, предвид отрицателното произнасяне на първостепенния съд, съобразявайки подписаното от страните споразумение от 01.08.2006 г., от който момент на основание чл.116, ал.1 ЗЗД давността е прекъсната.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Налице са данни за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 263/20.10.2009 г. по в.гр.д. № 294/2009 г. на Окръжен съд – С.
УКАЗВА на жалбоподателката Р. Л. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42.00/четиридесет и два/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: