О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.222
София.23.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1060/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Многопрофилна болница за активно лечение – А. ” ЕООД /МБАЛ/, представлявано от управителя Г. Х. и на Ж. П. Б. от гр. А. срещу решение № 18 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
Касаторът „М” ЕООД обжалва въззивното решение в отхвърлителните части – за разликата над 2 299.45 лв.до 88 228.62 лв. по първия иск – за неоснователно получено от ответника допълнително възнаграждение от приходите на болницата по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки за периода от 2002 – 2005 г., ведно със законната лихва, и за сумата 26 599.58 лв. – щета на дружеството вследствие изплатени през 2006 г. обезщетения, съдебни разноски, лихви и осигуровки за незаконно уволнени от ответника двама лекари и старша сестра, ведно със законната лихва за забава. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси относно: правото на допълнително възнаграждение от управителя на болницата и условията за получаването му; относно правната квалификация на първия иск – с твърдения, че искът е на договорно основание, относно имуществената отговорност на управителя на дружеството дали са относими разпоредбите на ТЗ или се прилагат общите правила на чл.45 ЗЗД и относно института на погасителната давност – дали е приложима кратката 3-годишна давност за първия иск. Касаторът поддържа, че по тези въпроси съдебната практика и нормативната уредба са оскъдни, което обуславя допустимост на касационното обжалване по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът Ж. П. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 182/14.11.2008 г. по гр.д. № 208/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, е уважен предявеният от „М” ЕООД иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2 299.45 лв., представляваща неоснователно получено допълнително възнаграждение от приходите на болницата по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки за периода от 01.01.2002 г. до 13.09.2002 г., ведно със законната лихва от 16.05.2007 г. и в частта за присъдените на ищеца разноски в размер на 217 лв. Твърди, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че значимият за изхода на делото материалноправен въпрос е свързан с правото на управителя на ТД да получава допълнителни възнаграждения и доколко това право е обусловено от приетите при действие на Инструкция № 1 от 2002 г. Вътрешни правила за разпределение на работната заплата, приети в съответствие с Наредбата за договаряне на работната заплата, и/или от Анекс № 3/13.09.2002 г. към договора за управление от 03.07.2001 г., препращащ към ВПРРЗ за 2002 г. Поддържат се доводи за допуснато отклонение от утвърдената съдебна практика за разпределение на средствата от допълнителни трудови възнаграждения, превеждани от НЗОК за извършени клинични пътеки и за директното действие на Инструкция № 1/11.03.2002 г. на МЗ, като се позовава на решения на Върховния административен съд, както и на решения на ВКС – Р. № 598/02.07.2008 г. по т.д. № 210/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р. № 985/27.12.2004 г. по т.д. № 97/2004 г. на ВКС, ІІ т.о. Алтернативно се поддържа и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че правилното разрешаване на правния спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Бургаски апелативен съд е приел за недоказани по основание предявените обективно кумулативно съединени искове – по чл.55, ал.1 ЗЗД – за периода от 13.09.2002 г. до м.12.2005 г. и изцяло за исковата претенция по чл.45 ЗЗД. След преценка на събраните по делото доказателства е направен извод за наличие на надлежно правно основание – договор за възлагане на управлението на М. , сключен с Община А., за полученото от Б. допълнително тримесечно възнаграждение. При произнасяне по този иск, въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на Анекс № 3, тъй като не е подписан лично от кмета на общината, както и доводите, свързани с тълкуване на чл.17, ал.4 от договора за възлагане на управлението на болницата в смисъл, че допълнителното възнаграждение по този текст би следвало да е дължимо само с оглед изпълнените лично от ответника клинични пътеки като специалист – невролог. За част от периода по първия иск – от 01.01.2002 г. до подписването на Анекс № 3/13.09.2002 г., въззивната инстанция е направила извод, че липсва както договорно, така и законово основание за плащане на допълнително тримесечно възнаграждение. Поради това и позовавайки се на експертно заключение на в.л. Ангелов, е приет за частично основателен искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане от страна на ответника на получената за периода преди подписването на Анекс № 3 сума в размер на 2 299.45 лв. Като неоснователни са преценени възраженията за действието на Инструкция № 1/11.03.2002 г. на МНЗ, предвид липсата на норма, предвиждаща задължително допълнително възнаграждение от вида на уговореното в чл.3 от процесния анекс, както и възражението за изтекла тригодишна погасителна давност, с оглед неприложимостта на чл.111, б.”в”.
По исковата претенция за сумата 26 599.58 лв. решаващият състав е изразил становище за липса на кумулативно предвидените в чл.45 ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Относно част от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправност на деянието и вина на длъжностното лице, издало заповеди за уволнения, впоследствие отменени по исков ред, е прието, че те ще са налице само в случаите на недобросъвестни действия на съответния ръководител, при използване на служебно положение за постигане на лични или други неслужебни цели и когато му е било известно, че липсват основания за уволнение, каквито не са доказани в процеса. Съобразени са задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 4/1975 год.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото в осъдителната част, т.е. по жалбата на Ж. Б. При постановяване на въззивното решение в посочената част, Бургаският апелативен съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер за посочения по-горе период. Пряко относими към така конкретизирания въпрос са и въпросите, свързани с приложение на Инструкция № 1 от 11.02.2002 г., издадена от министъра на здравеопазването, за образуване на средствата на работната заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие, през 2002 г. /с изтекъл срок на действие/, действието на Вътрешните правила за разпределение на работната заплата, както и действието по време на сключеният въз основа на инструкцията анекс № 3 от 13.09.2002 г. към договор за възлагане на управлението от 03.07.2001 г. Поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, като разглеждането им от касационната инстанция ще допринесе за развитието на правото, предвид и липсата на трайна съдебна практика, по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователни са поддържаните от касатора Б. доводи за наличие на основание за достъп до касационен контрол и на основание т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираното и представено решение № 598/02.07.2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е отменително, а при при новото въззивно разглеждане на делото от Апелативен съд – Бургас, е постановено решение № 67/15.10.2008 г. по в.гр. д. № 139/2008 г., с различен предмет от настоящото дело, влязло в сила на 29.07.2009 г. Позоваването на решение № 985/27.12.2004 г. на ВКС, ІІ т.о. е неоснователно, тъй като то не е постановено по аналогичен правен спор, а представените решения на Върховния административен съд не се включват в понятието „практика на съдилищата” по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на обжалваните от „М” ЕООД части от въззивното решение, не е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото. Формулираните от този касатор процесуалноправни и материалноправни въпроси всъщност касаят произнасянето по същество по очертания с исковата молба предмет на делото и дадените от решаващият състав на въззивния съд правни квалификации на предявените обективно съединени искове и са пряко свързани с доводите за неправилност на фактическите и правни изводи. По този начин всъщност е мотивирано и твърдението на касатора в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, обуславяйки доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно за точното приложение на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и преценката по поставените от касатора въпроси, свързани с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на управителя на търговското дружество, предпоставките за получаване на допълнително възнаграждение от последния, както и правната квалификация на заявените искови претенции, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби. Що се отнася до поставеният от касатора въпрос по приложението на кратката тригодишна давност по първия иск, то в тази част следва да се има предвид, че въззивният съд не е уважил възражението на насрещната страна за приложимостта на чл.111 б.”в” ЗЗД, поради което за „М” ЕООД не е налице правен интерес от обжалването, което рефлектира и върху допустимостта на формулирания правен въпрос.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 18 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Апелативен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 182/14.11.2008 г. по гр.д. № 208/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, е уважен предявеният от „М” ЕООД срещу Ж. П. Б. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2 299.45 лв., представляваща неоснователно получено допълнително възнаграждение от приходите на болницата по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки за периода от 01.01.2002 г. до 13.09.2002 г., ведно със законната лихва от 16.05.2007 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 18 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Апелативен съд – Бургас в останалите обжалвани части.
УКАЗВА на касатора – Ж. П. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 46.00/четиридесет и шест/ лева в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: