О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.238
София.28.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1117/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Н. и Г. П. Н. , двамата от гр. К., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1* от 07.08.2009 г. по гр.д. № 1656/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, в частта, с която е оставено в сила решение № 14/14.04.2008 г. по гр.д. № 2629/2005 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-9 състав за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съответно за разликите над 38 000 лв. до 100 000 лв. за П. Н. и над 26 000 лв. до 80 000 лева – за Г. Н. , ведно със законните лихви, както и в частта за разноските.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД и необоснованост. По съображения в жалбата молят да се отмени съдебният акт, като се постанови ново решение по същество за уважаване на исковете в пълен размер, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси свързани с релевантните към размера на обезщетенията за неимуществени вреди обстоятелства и момента, към който се определят, както и с предпоставките, при които би могло да се приеме наличие на принос на пострадалия за настъпване на последиците. Счита се, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителната и казуална практика на Върховния съд: ППВС № 17/1963 г.; Тълкувателно решение № 106/1983 г. на ОСНК и решение № 13/1972 г. на ІІІ н.о., а по отношение размера на обезщетенията касаторите се позовават на решение от 28.06.2007 г. по гр.д. № 2877/2008 г. на СГС, с твърдения за противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос. Освен това се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, че въпросът по приложение на чл.52 ЗЗД е от значение за развитието на правото.
Ответникът по касация – ЗАД „Д” не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение, въззивният съд, зачитайки приключилото със споразумение по чл.414з НПК наказателно производство срещу причинителя на вредоносния резултат М. Коталак, е приел за безпорни фактите на настъпилото на 13.05.2005 г. в гр. К. произшествие, при което е настъпила смъртта на П. Станков Н. , чийто наследници са ищците/сега касатори/. Прието е също така за безспорно, че отговорността на Коталак за причинени неимуществени вреди на трети лица, свързана с използването на товарния автомобил е застрахована с договор за застраховка”Гражданска отговорност” при ответното дружество. Решаващият състав, след преценка на автотехническата експертиза и гласните доказателствени средства, събрани в процеса, е приел, че починалото лице има принос за настъпване на ПТП в размер на 1/3, тъй като е предприел с велосипеда си пресичане на платното за движение, без да съобрази разстоянието с скоростта на движение на товарния автомобил. В мотивната част към решението е отразено, че вината на водача на товарния автомобил е много по-голяма, тъй като е управлявал със скорост от 102 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч и фактически се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на удара на велосипедиста.
При определяне на общия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивната инстанция е преценила възрастта на пострадалия, отношенията между него и ищците, социално-икономическите условия в страната, като сумите 57 000 лв. – дължимо обезщетение за ищцата и 36 000 лв. – за ищеца, са намалени с по 1/3, съобразно приетото съпричиняване на вредоносния резултат, или определените обезщетения са както следва: 38 000 лв. – за П. Н. и 26 000 лв. – за Г. Н. , ведно със законните лихви от ПТП. При така направените от апелативния съд фактически и правни изводи, на ищцата е присъдено допълнително обезщетение/ над присъденото от СГС/ в размер на 13 000 лв., а на ищеца – 16 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
При преценка на направеното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и съответно за наличие на предпоставките за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд, независимо от съображенията за принос на пострадалия, всъщност пряко е съпоставил вината на водача на товарния автомобил и тази на пострадалия велосипедист, което е в отклонение от задължителните указания, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г. Безспорно е, че първият формулиран материалноправен въпрос е значим за изхода на делото, като е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Що се отнася до доводите за противоречие на обжалвания съдебен акт противоречи и на ТР № 196/1983 г. на ОСНК за отчитане обема на съпричиняване на вредоносния резултат в рамките на предприета спасителна маневра, то същите не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. Тези доводи следва да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество, предвид липсата на формирани от въззивния съд фактически и правни изводи в тази насока.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите, че са налице основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото по въпроса за значимите обстоятелства при приложението на общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Приложеното решение на СГС, макар и да е влязло в сила, не обуславя извод за наличие на противоречиво решаване на въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като приложението на чл.52 ЗЗД винаги е свързано с преценка на конкретни правнорелевантни факти по отделните дела и при съобразяване на дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания. Що се отнася до законосъобразността на тази преценка, касационната проверка би могла да се извърши при разглеждане на жалбата по реда на чл.290 и сл. ГПК. В този смисъл е и задължителното указание по приложение на процесуалния закон, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Не може да се приемат за основателни и твърденията, че произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. В случая не се касае за неясна разпоредба, което да налага тълкуването й, налице е задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и няма основание да се приеме, че е необходимо даване на нови правни разрешения относно тази разпоредба.
Доводите на касаторите относно отговорността за разноски следва да се преценяват в зависимост от изхода на делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 07.08.2009 г. по гр.д. № 1656/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
Насрочва делото за: 29.09.2010 г. – 9.00 ч. , за когато страните да се призоват чрез „Д”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: