Р Е Ш Е Н И Е
№79
София.24.06. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 645/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Р, срещу решение № 322 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 376/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав, с което е оставено в сила решение № 54 от 23.02.2007 г. по т.д. № 261/2005 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените срещу „Д” ЕООД, гр. П. обективно съединени искове за заплащане стойността на 1 923 броя патета „М” получени от ответника въз основа на договор № 3-4/041 от 01.08. 2003 г.; за заплащане стойността на получен фураж за отглеждане на патетата по описаните в решението фактури; за връщане на получен аванс по договора и за обезщетение за забава върху главниците. Исковете са предявени за 31 706.70 лв. – общо за главниците, а за мораторната лихва – за 5 258.51 лв./ с допуснатото увеличение по реда на чл.116 ГПК/отм./.
С определение № 16 от 16.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че процесуалноправният въпрос, който е от значение за делото, е свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени във въззивното производство процесуални действия на касатора/ищец/, в рамките на приложното поле на чл.205, ал.1 ГПК/отм./, и да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество с оглед различния обем на решаващата дейност на въззивния съд, в сравнение с този на първоинстанционния съд. Констатирано е, че по този въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителната практика по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и от трайната практика на ВКС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил допуснатите и събрани нови писмени и гласни доказателства, което е довело до необосновани изводи по заявените искови претенции. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по касация – „Д” ООД, със седалище гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване по чл.281, т.1 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за недоказано получаването от страна на ответника на 1 923 броя патета „М” въз основа на сключения договор за отглеждане и угояване/гушене/, както и за тяхната цена, нито авансово плащане по посочения договор. По отношение на исковите претенции за фактуриран фураж на ответното дружество, необходим за изпълнение на договорните задължения, е направен извод, че не е доказано получаване на стоките от страна на ответното дружество, респ. заплащането на фуража от ищеца.
Решението е неправилно. То е постановено след преценка на събраните в производството пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, без обаче да е съобразена императивната разпоредба на чл.188 ГПК/отм./ по отношение на допуснатите и надлежно събрани във въззивното производство писмени и гласни доказателства. Без да отчете възложената му от закона решаваща правораздавателна дейност, въззивният съд не е осъществил самостоятелна преценка на писмените доказателства, относими към извършени от ТД- касатор плащания на предоставени на ответното дружество фуражи за отглеждане на получени еднодневни патета „М”. Съгласно раздел VІ, т.20, б.”В” от сключения между страните договор, тези, т.нар. „други” задължения на ответника, в качеството му на изпълнител, към възложителя, следва да се уредят при разплащанията между страните и то по повод на всяка отделна партида патета. По-конкретно, не са преценени писмените доказателства, установяващи, че И. П. , в качеството си на главен счетоводител на ППЗК – гр. Б., е приел от „Б” ООД плащане в брой по процесната двустранно подписана фактура 1832/19.11.2003 г. на стойност 1 503.36 лв. – за доставена на „Д” ЕООД царевица, която сума е постъпила в касата на кооперацията / ПКО № 196 от 19.11.2003 г. – стр.6 от въззивното производство/. Този процесуален пропуск на съда е станал причина да се направи необоснован извод, че по отношение на лицето И. П. липсват доказателства да е представител на доставчика ППЗК”С”.
По отношение на фактура № 981/02.12.2003 г. също неправилно е прието, че липсват доказателства за получаване на стоката – „комбиниран фураж патици ІІІ ф./фаза/, тъй като в представените кантарни бележки №№ 3299/12.11.2003 г. и 3351/21.11.2003 г. не е посочен вида на получената от представител на ответника стока. Този извод е направен без да се вземе предвид счетоводното отбелязване върху фактурата въз основа на кои кантарни бележки е издадена/ с посочване на номер и дата на издаването им/, нито е съобразено, че липсва изрично оспорване на фактурата, в качеството й на частен свидетелствуващ документ.
Не може да бъде споделено и становището на въззивната инстанция, че не е доказано плащанията, извършени от ищеца със съответните платежни нареждания, на фактурирани фуражи от „А” ООД, с получател ответното дружество – по фактури №№ 958 и 959/22.12.2003 г.и № 1038//09.01.2004 г., да са във връзка със сключения договор. Цитираните фактури са двустранно подписани, не са оспорени от ответника и са годно доказателствено средство за получаването на отразените в тях видове и количества фуражи за патици ІІ и ІІІ ф./фаза/, а от друга страна в платежните нареждания ясно е посочено основанието за плащане, с отразяване на № и дата на съответните фактури.
По отношение на част от заплатената от ищеца, на ПЗК „С” – с. Ч. царевица, не са преценени доказателствата, касаещи доставянето на общо 6 000 кг на ответното дружество/ по две кантарни бележки – № 5 и № 6/12.01.2004 г./, чрез Г. Т. , чиито показания/ в допустимата им част/ не са съобразени от въззивния съд.
Необосновани са и изводите по отношение на авансово платената от ищеца сума в размер на 3 000 лв., с пл.нареждане от 14.01.2004 г., т.к. като основание за плащане на аванса изрично е посочен № и дата на договора, съответстващи на представения по делото заверен препис. При постановяване на решението не са обсъдени релевираните от ищеца доводи за допусната техническа грешка в приемо-предавателния протокол № 221/25.11.2003 г. на 1 923 бр. патета – при посочване на месеца, през който е сключен договора за отглеждане и угояване на патици”М”, като вместо м.август и отразено м.юни. Не са преценени представените във въззивното производство писмени доказателства във връзка с тези доводи, нито е отчетено, че всъщност ответникът не е оспорил получаването на тази партида патета, като самият протокол е надлежно подписан от него. Действително, този приемо-предавателен протокол, съставлява неразделна част от договора, съгласно изричната уговорка в раздел ІІ, т.4, но всъщност никоя от страните в процеса не поддържа, че е имало друг сключен договор от началото на сезон 2003 – 2004 г. Относно единичната цена на получените патета от ответника съгл. процесния приемо-предавателен протокол, не са преценявани данните в представената във въззивното производство фактура, а е направен необоснован извод единствено на база заключението на приетата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза и документите, проверявани от вещото лице, вкл. и равносметка № 62.
При постановяване на обжалваното решение не е отчетена доказателствената сила на първичните счетоводни документи, нито са направени изводи за доказателственото значение на счетоводните книги/ чл.53-55 ТЗ/, независимо от направената от вещото лице проверка само при ищеца.
Констатираните по-горе съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и необоснованост на направените фактически изводи по принцип биха могли да бъдат преодолени в касационното производство предвид правомощията на ВКС по чл.293, ал.2 ГПК. В случая обаче се налага, след отмяна на неправилното въззивно решение, връщане на делото за ново разглеждане, с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. В тази насока настоящият съдебен състав констатира, че при разглеждане на делото въззивният съд не е отчел необходимостта от изслушване на нова, допълнителна счетоводна експертиза и то не само по формулираните от въззивника/сега касатор/ въпроси. Съдът е следвало служебно да допълни/формулира/ задачата към вещото лице – за извършване на цялостна проверка на счетоводните документи и счетоводни сметки при двете дружества- възложител и изпълнител, касаещи не само процесната партида патета, но и останалите партиди, отглеждани от ответното дружество за сезон м.август 2003 г. – 2004 г., предвид уговорката по т.7, раздел ІІ – за ежемесечно получаване от страна на изпълнителя на заявените в началото на сезона патици, както и за предвидения начин на разплащане в раздел VІ. По делото са налице данни за едновременно отглеждане от страна на ответното дружество на различни партиди патици, за които е необходим и подходящия за тях фураж/за съответната фаза при отглеждането/гушенето/. Пълното изследване на счетоводната документация е необходимо, за да се разграничи заплатеният от ищеца фураж, касаещ само процесната партида патета, както и съществуващите по делото данни, че заплащаният от ищеца фураж, за сметка на ответното дружество, е отнасян в сметка 409 –„Д” , която по партидата на „Д” ЕООД би следвало да се закрива след разплащането по всяка партида, а не да се прехвърлят задължения на изпълнителя за прихващане с дължими суми за получена следваща партида продукция. При констатиране на такова прехвърляне, стойността на фуражите, не би могла да се претендира на договорно основание и съответно не би могла да бъде предмет на настоящото дело. Само след такава проверка, за която са необходими специални счетоводни знания във връзка с водените при страните по договора сметки, въз основа на представени по делото първични счетоводни документи, би могло да се обосноват правилни фактически и правни изводи по заявените искови претенции. Що се касае до относимостта на процесните фактури за доставян на ответника фураж към конкретната партида патета, по преценка на въззивния съд, при новото разглеждане на делото би могло да се назначи и вещо лице – специалист в областта на птицевъдството.
По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени изцяло, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При повторното разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 322 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 376/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: