О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
София.30.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 6/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” А. , гр. С., представлявано от изпълнителния директор Р, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 234 от 07.08.2009 г. по гр.д. № 4388/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV – Д отделение, с което след отмяна на решението от 10.01.2009 г. по гр.д. № 20541/2007 г. на Софийски районен съд, 73 състав в частта за отхвърляне предявения от „С” О. иск по чл.92 ЗЗД, във вр. с т.23 от договор за превоз на земни и скални маси от 01.09.2002 г., за сумата 4 816.80 лв. за периода 25.09.2004 г. – 24.09.2007 г. , „М” А. е осъдено да заплати посочената сума, както и разноски по делото в размер на 364.86 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съдебен състав неправилно е отхвърлил възражението за нищожност на неустоечната клауза, предвид обстоятелството, че тя е многократно по-висока от обичайното обезщетение при забавено изпълнение на паричен дълг.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса кога размерът на неустойката е определен в противоречие с добрите нрави. Касаторът се позовава на следните решения на ВКС: решение № 16/16.06.2009 г., по т.д. № 430/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. .2007 г. От друга страна се поддържа, че разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – „С” О. , гр. И., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийски градски съд решение е приет за основателен предявеният от „С” О. иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение задължението на възложителя да заплати уговореното с договор от 01.09.2002 г. възнаграждение. Направен е извод за доказаност на предпоставките по чл.92, ал.1 ЗЗД за уважаване на претенцията: наличие на главно задължение в размер на 2 228.71 лв., признато с влязло в сила съдебно решение, което е изискуемо от 20.09.2003 г., но не е изпълнено от ответното дружество и договорено акцесорно задължение за неустойка – 0.2% на ден. Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователно възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, предвид функцията й да се обезпечи точно изпълнение н договорните задължения на страните и отнапред да се определи дължимото обезщетение за неизпълненото задължение, без да е необходимо доказване на вредите. Липсата на краен предел на мораторната неустойка, според съда не накърнява добрите нрави, а от друга страна периодът за който се начислява неустойката, е поставен изцяло във волята и отговорността на неизправната страна, поради което тя не може да бъде стимулирана да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че следва де се допусне касационно обжалване на решението. В изпълнение на служебното задължение на съда да конкретизира спорното право и предвид задължителното тълкуване, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, поставеният от касатора материалноправен въпрос, следва да бъде конкретизиран в следния смисъл: какви са условията и предпоставките, при наличието на които договорната клауза за неустойка по двустранна търговска сделка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Този правен въпрос е от значение за формиране решаващата воля на съда, което обуславя наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото. Налице е и допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от постановеното по реда на чл.291 от новия ГПК решение № 16/16.06.2009 г., ІІ т.о.на ВКС.
Като неотносимо следва да се прецени решение № 65/14.04.2009 г., ІІ т.о., тъй като то касае предпоставките за намаляване на неустойка, съобразно чл.92, ал.2 ЗЗД.
Независимо от торните съображения, в случая следва да се приеме, че поставеният материалноправен въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на единна практика на ВКС, включително и по новия съдопроизводствен ред. Това е констатирано изрично и в отправеното от председателя на ВКС искане до Общото събрание на Търговска колегия за нормативно тълкуване, чрез постановяване на Тълкувателно решение по реда на чл.129 ЗСВ и е образувано тълк.дело № 1/2009 г. Това обуславя извод за наличие на допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 234 от 07.08.2009 г. по гр.д. № 4388/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV – Д отделение.
УКАЗВА на касатора – “„М” А. , да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 96.34/деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: