2
Опр. ч.т.д. 324/11 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНАВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №324 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на В. И. Ц. от [населено място] срещу определение № 2053 от 28.12.2010 г. по ч. гр. д. №1390/2010 г. на САС, с което е потвърдено постановеното от 03. 05. 2010 г. определение на ОС-гр. П. по т. д. №294/2008 г. за прекратяване на производството по двата обективносъединени иска предявени на основание чл.431 ал.2 във връзка с чл. 498 ГПК/отм./ срещу ответника [фирма]-гр.Р. както следва: 1. за установяване, че с решение № 1120/01.10.2004 г. на ОС-Перник по ф.д. №14/1998 г. са вписани несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 165 000 дружествени дяла от капитала на [фирма]-Р. от [фирма]-М. на [фирма] Германия, заличаване на Б. Б. О. като едноличен собственик на капитала на [фирма]-Р. и вписване на новия собственик на дяловете [фирма] Германия като такъв, както и 2. да бъде установено, че решението взето на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество за продажба на недвижим имот по нот.акт №29 , т.VІ от 03.06.1995 г. по нот.дело № 4483/98 на нотариуса при РС-Русе е нищожно и възникналите въз основа на него обстоятелства не са възникнали.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната страна в писмен отговор на частната касационна жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените като обуславящи два правни въпроса: за съотношението на исковете по чл.74 от ТЗ и по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ и има ли съдружникът в О. интерес от иск по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване на пороци при вписването на обстоятелства, които са от изключителната компетентност на ОС на съдружниците в същото това дружество, в което е съдружник,според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на мотивите към ТР №1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело №1/2002 г. относно това какво съдържание се влага от законодателя в понятието нищожно решение на ОС на съдружниците в О. и е приел, че твърденията на ищеца , че решенията на ОС са взети от лице, което не е съдружник в [фирма]-М. не е основание за нищожност на решенията на ОС на [фирма]-М. за прехвърляне на 165 000 дружествени дяла от капитала на [фирма]-Р. от [фирма]-М. на [фирма] Германия, заличаване на Б. Б. О. като едноличен собственик на капитала на [фирма]-Р. и вписване на новия собственик на дяловете [фирма] Германия като такъв. Срещу решения взети с гласовете на мним съдружник заинтересования съдружник следва да се брани чрез иска за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС по чл.74 от ТЗ и то срещу самото това дружество, а не срещу друго, какъвто е настоящият случай: ответник е [фирма]-Р. , а не [фирма]-М.. Съдът се е позовал на това, че атакуването на решение на ОС на търговско дружество, без неговото участие в процеса е недопустимо, тъй като води до заобикаляне реда и срока на чл.74 от ТЗ.
По отношение на втория иск да бъде установено, че решението взето на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество [фирма]-Р. за продажба на недвижим имот по нот.акт №29 , т.VІ от 03.06.1995 г. по нот.дело № 4483/98 на нотариуса при РС-Русе е нищожно и възникналите въз основа на него обстоятелства не възникнали, съдът е изложил мотиви, че липсва правен интерес от подобен иск на ищеца, доколкото това решение не подлежи изобщо на вписване само по себе си , нито в търговския, нито в имотния регистър и следователно искът по чл.431 ал.2 вр- с чл. 498 от ГПК/отм./ по отношение на него е без предмет.
Посочените въпроси: за съотношението на исковете по чл.74 от ТЗ и по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ и има ли съдружникът в О. интерес от иск по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване на пороци при вписването на обстоятелства, които са от изключителната компетентност на ОС на съдружниците в същото това дружество, в което е съдружник, видно от съпоставката със съображенията в мотивите на обжалвания акт изложени в предходния абзац не могат за се квалифицират като обуславящи изхода на спора, доколкото основните съображения на съда се свеждат до това, че изобщо липсват наведени в исковата молба основания на иска по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ и насочване на претенцията срещу ненадлежна страна: дружество различно от това , чиито решения на ОС се атакуват . По отношение на втория иск преценката за недопустимост се гради на това, че атакуваното решение на ОС на съдружниците изобщо не подлежи на вписване и защитата по чл.431 ал.2 във връзка с чл.498 от ГПК/отм./ е неприложима.
Непосочването на правен въпрос, който в действителност да е обуславящ изхода на конкретния спор от гледна точка на съдържанието на спорното право, разглеждането му и конкретното произнасяне по него от страна на съда, постановил обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация, съгласно ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2053 от 28.12.2010 г. по ч. гр. д. №1390/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.