Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
София, 07.01. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Ваня Атанасова
при участието на секретаря Анета Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3215 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Т. Ч., Е. Г. Ч. и П. Г. Ч. с вх. № 11734 /15.04.2019 г. (на Варненския ОС) за отмяна на влязло в сила решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1758 /2013 г. на ВКС, II г.о., с което е оставено в сила решение № 187 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 382 /2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 539 /19.03.2012 г. по гр.д. № 584 /2010 г. на Варненския окръжен съд.
Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
М. твърдят, че са узнали за решението, чиято отмяна искат, на 01.04.2019 г.. от книжа, които са им били връчени като ответници по друго дело. Твърдят, че в производството по делото, чиято отмяна искат, са били конституирани като трети лица помагачи, но вследствие нарушаване на съответни процесуални правила са били лишени от възможност да участват в делото и не са били редовно представлявани, тъй като изпратените до тях съобщения не са им били връчвани, нито предавани. По-конкретно : В съобщение до Н. Ч. е отразено лично връчване на 20.01.2011 г., но положеният подпис до адресата не е на Н. Ч., последващите съобщения до нея не са и връчени лично и не носят нейни подписи. Съобщенията да Е. и П. Чукови също не са им връчвани по реда на ГПК. Съобщенията са оформени с подпис на свидетел, но молителките не са уведомени за тях, съобщенията са изпращани на адреси, които не са постоянен и настоящ, поради което не са надлежно връчени.
Насрещните страни Технически университет – В. и Инвестиционна компания АД, главни страни по делото, в писмени отговори твърдят, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално неоснователна, тъй като молителките са били редовно призовани по делото и в трите инстанции. Изложени са подробни аргументирани доводи. Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е подала отговор и не е изразила становище по молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 139 от 15.10.2019 г..
По нейната основателност:
Наведеното от молителките основание по чл.303,ал.1,т.5,предл.1 ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана.
По това дело са подадени три молби за отмяна, които ще бъдат разгледани отделно – ще бъде обсъдено дали е осъществено наведеното основание за отмяна по отношения на всяка една от трите молителки.
От приложените първоинстанционно, въззивно и касационно дело се установява следното:
С решение № 539 /19.03.2012 г. по гр.д. № 584 /2010 г. на Варненския окръжен съд е уважен отрицателен установителен иск на Технически университет – В., действащ като процесуален субституент на Държавата, срещу „Инвестиционна компания“ АД за реална част от поземлен имот в [населено място], при участието на трети лица помагачи, между които Н. Т. Ч., Е. Г. Ч. и П. Г. Ч. (молителки в настоящото производство) и други. Това решение е потвърдено с решение № 187 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 382 /2012 г. по описа на Варненския апелативен съд, което е оставено в сила с решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1758 /2013 г. на ВКС, II г.о., постановено на основание чл.290 ГПК.
Т.е. влязлото в сила решение, с което спорът е разрешен и чиято отмяна се иска, е това на ВКС.
По отношение на призоваването на Н. Т. Ч.:
В първоинстанционното производство :
По делото се намира съобщение до Н. Ч. (л.140), в което е отразено, че и е лично връчено срещу подпис на 20.01.2011 г., с препис от определението на съда за конституирането на молителките като трети лица помагачи на ответника „Инвестиционна компания“ АД.
По делото се намират и призовки до Н. Ч. за съдебни заседания, в които връчителят е удостоверил, че Н. Ч. отказва да ги получи с дата 17.03.2011г. (л.148) и с дата 25.03.2011 (л. 155).
По делото се намират и призовка до Н. Ч. за отменен ход по същество и насрочено следващо съдебно заседание, в която е отразено, че и е връчено лично срещу подпис на 25.11.2011 (л.244) и съобщение за постановеното решение, в което е отразено, че на 22.03.2012 г. (л.287) Н. Ч. отказва да го приеме, отказът е удостоверен и с подписа на свидетел с посочени три имена и адрес.
Препис от въззивната жалба, призовка за съдебно заседание, съобщение и препис от въззивното решение и препис от касационната жалба са връчени на Н. Ч., връчителят е удостоверил, че Н. Ч. отказва да ги получи, като твърди, че няма нищо общо с делото. Съдът е разпоредил призовките и съобщенията до Н. Ч. да се приложат по делото и да се считат за редовно връчени.
В касационната инстанция Н. Ч. е призовавана чрез държавен вестник.
По отношение на призоваването на Е. Г. Ч.:
В първоинстанционното производство :
По делото се намира съобщение до Е. Ч. (л.145), в което е отразено, че е връчено на нейна баба с посочени три имана и срещу подпис на 14.02.2011 г. с препис от определението на съда за конституирането на молителките като трети лица помагачи на ответника „Инвестиционна компания“ АД.
По делото се намират призовки до Е. Ч. за съдебно заседание, за което връчителят е удостоверил, че майката на Е. – Н. Ч. отказва да ги получи с дата 17.03.2011 г. (л.150) и с дата 25.03.2011 г. (л.157).
По делото се намират и призовка до Е. Ч. за отменен ход по същество и насрочено следващо съдебно заседание, в което е отразено, че и е лично връчено срещу подпис на 25.11.2011 г. (л.244) и съобщение за постановеното решение, в което е отразено, че на 22.03.2012 г. (л.286) Е. Ч. отказва да го приеме, отказът е удостоверен и с подписа на свидетел с посочени три имена и адрес.
По въззивното дело делото са приложени съобщения и призовки до Е. Ч. за връчване на препис от въззивната жалба, призовка за съдебно заседание, съобщение и препис от въззивното решение, изпратени на адреса, на който са и връчвани съобщения и призовки, връчителят е удостоверил, че по сведения на нейната майка Н. Ч., която отказва да ги получи, Е. Ч. е напуснала адреса и живее в Испания. Съдът е разпоредил призовките и съобщенията до Е. Ч. да се приложат по делото и да се считат за редовно връчени. По този ред е връчен и препис от касационната жалба.
В касационната инстанция Е. Ч. е призовавана чрез държавен вестник.
По отношение на призоваването на П. Г. Ч.:
В първоинстанционното производство :
По делото се намира съобщение до П. Ч. (л.141), в което е отразено, че е връчено на нейна майка Н. Ч. срещу подпис на 20.01.2011 г. с препис от определението на съда за конституирането на молителките като трети лица помагачи на ответника „Инвестиционна компания“ АД.
По делото се намират призовки до П. Ч. за съдебно заседание, за което връчителят е удостоверил, че майката на П. – Н. Ч. отказва да ги получи с дата 17.03.2011 г. (л.149) и с дата 25.03.2011 г. (л.154).
По делото се намират и призовка до П. Ч. за отменен ход по същество и насрочено следващо съдебно заседание, в което е отразено, че и е лично връчено срещу подпис на 25.11.2011 г. (л.245) и съобщение за постановеното решение, в което е отразено, че на 22.03.2012 г. (л.288) П. Ч. отказва да го приеме, отказът е удостоверен и с подписа на свидетел с посочени три имена и адрес.
По въззивното дело са приложени съобщения и призовки до П. Ч. за връчване на препис от въззивната жалба, призовка за съдебно заседание, съобщение и препис от въззивното решение, изпратени на адреса, на който са и връчвани съобщения и призовки, връчителят е удостоверил, че по сведения на нейната майка Н. Ч., която отказва да ги получи, П. Ч. е напуснала адреса и живее в С.. Съдът е разпоредил призовките и съобщенията до П. Ч. да се приложат по делото и да се считат за редовно връчени. По този ред е връчен и препис от касационната жалба.
В касационната инстанция П. Ч. е призовавана чрез държавен вестник.
По основателността на молбите за отмяна:
Съобщенията и призовките са официални документи по смисъла на чл.179,ал.1 ГПК. По делата са приложени съобщения и призовки до молителките, в които е удостоверено от връчителите връчването им на молителките.
В молбата за отмяна е посочено конкретно едно единствено съобщение – това до Н. Ч., в което е удостоверено от връчителя, че и е връчено лично на 20.01.2011 г., За него се твърди, че не е подписано от Н. Ч. и че не и е връчено лично. За останалите (следващите) съобщения до Н. Ч., които не са индивидуализирани по никакъв начин, се твърди общо, че не са и връчени лично и че не носят нейни подписи.
Тези твърдения в молбата за отмяна представляват оспорване както на автентичността на подписите на Н. Ч., така и на доказателствената сила на съобщенията и призовките, първото представлява оспорване от страна по делото на нейните собствени подписи, второто представлява оспорване на доказателствената сила на официални документи, и за двете оспорвания тежестта носи оспорващата ги Н. Ч..
Във връзка с оспорването тя не е направила никакви доказателствени искания – не сочи и не представя доказателства, не иска допускането на съдебнографологически експертизи. Останалите молителки също.
При прилагане на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, следва да се приеме, че оспорването не е проведено, че подписите на Н. Ч. са автентични и че връчителите са удостоверили вярно с подписите си датите и начина на връчването на Н. Ч., както и всички действия във връзка с връчването. Връчването при отказ от получателя, удостоверено от връчителя, също е редовно връчване съгласно чл.44 ГПК, както и прилагането а съобщенията, призовките и приложенията към тях по делото по разпореждане на съда съгласно чл.43,ал.2 ГПК..
Същото се отнася и до призовките и съобщенията до Е. Ч. и П. Ч., по отношение на тях общото оспорване на тяхната истинност също не е доказана. За тях също следва да се приеме, че подписите върху тях са автентични и че връчителите са удостоверили вярно с подписите си датите и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването.
Независимо от това, че оспорването не е доказано, настоящият състав приема, че изпратените до Е. Ч. и П. Ч. призовки за съдебни заседания в първоинстанционното производство, за които връчителят е удостоверил, че ги е връчил при отказ на майката на Е. – Н. Ч. на 17.03.2011 г.и на 25.03.2011 г., не удостоверяват редовно призоваване, тъй като правилото на чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК предвиждат възможност за връчване чрез друго лице от домашните, което е съгласно да приеме съобщението (призовката), а видно от удостоверяването от връчителя майката Н. Ч. е отказала да приеме тези призовки.
Със следващите призовки и съобщения до Е. Ч. и П. Ч. обаче е удостоверено личното приемане от двете на съобщението за отмяна на хода по същество и насрочване на следващото съдебно заседание по делото с препис от определението на съда и личния отказ на всяка една от двете молителки да приеме съобщение за първоинстанционното решение с препис към него, настоящият състав приема, че Е. Ч. и П. Ч. са уведомени, както за откритото съдебно заседание, така и за постановеното първоинстанционно решение и са имали правната възможност както да извършат процесуални действия преди обявяването на делото за решаване (да участват в производството по делото), така и да обжалват първоинстанционното решение.
Е. Ч. и П. Ч. не оспорват отразеното в изпратените от тях съобщения с преписи от въззива жалба, че след постановяване на първоинстанционното решение са напуснали адреса, на който са им връчвани съобщения (същият, който сочат в молбата за отмяна), нито са представили доказателства за адресите си към момента на връчването, поради което следва да се приеме, че тези обстоятелства са отразени вярно и че съдът правилно и постановил призовките и книжата до тях да се прилагат по делото и да се считат за редовно връчени.
От изложеното следва крайния извод, че молителките не са били лишени от възможност да участват в производството по делото, нито да бъдат надлежно представлявани в нито една от съдебните инстанции, поради което молбата на всяка една от тях за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК е неоснователна.
Молителите не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство нямат право на такива.
Ответникът Технически университет – В. иска да бъдат осъдени молителките да му заплатят направените по делото разноски съгласно списък за разноски (л.37) в размер на по 2 803.26 лева за всяка една от молителките, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения по делото договор за процесуално представителство (договор за правно обслужване) (л.52) и три броя фактури (л.55–л.57). С оглед изхода от това производство искането е основателно.
Ответникът „Инвестиционна компания“ АД иска да бъдат осъдени молителките да му заплатят направените по делото разноски в размер на 2 500 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения по делото договор за процесуално представителство (л.21). С оглед изхода от това производство искането е основателно.
Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение молбата на Н. Т. Ч., Е. Г. Ч. и П. Г. Ч. с вх. № 11734 /15.04.2019 г. (на Варненския ОС) за отмяна на влязло в сила решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1758 /2013 г. на ВКС, II г.о., с което е оставено в сила решение № 187 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 382 /2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 539 /19.03.2012 г. по гр.д. № 584 /2010 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Осъжда Н. Т. Ч. да заплати на Технически университет – В. сумата 2 803.26 лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Осъжда Е. Г. Ч. да заплати на Технически университет – В. сумата 2 803.26 лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Осъжда П. Г. Ч. да заплати на Технически университет – В. сумата 2 803.26 лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Осъжда Н. Т. Ч., Е. Г. Ч. и П. Г. Ч. да заплатят на „Инвестиционна компания“ АД сумата 2 500 лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.