6
определение по гр.д.№ 2196 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 17.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2196 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Д., М. Л. Г.- Т., Н. В. Н. и Й. Н. В. срещу решение № 34 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№ 431 от 2018 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, с което е отменено решение № 297 от 22.06.2018 г. по гр.д.№ 90 от 2016 г. на Ловешкия районен съд и вместо него е постановено решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с пар.4к, ал.8, т.1, предл.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на Й. Н. В., Н. В. Н., Д. В. В., В. Й. В., Н. Х. Д., М. Л. Г.- Т. и [община], че И. В. В. е собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 4,6 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“С.“ при граници: Т. К., З. Ст.Ц., С. Н., наследници на К. С., Х. В.Т. и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № …., …., …., …., ….. и ….. по плана на новообразуваните имоти за м.“С.“ в землището на [населено място], одобрен със заповед № 419 от 03.08.2009 г. на Областния управител на Л., както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните имоти по отношение на отразяването на границите на процесния имот и на собствениците му в регистъра към плана.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС /решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д.№ 5941 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 346 от 09.10.2008 г. по ч.гр.д.№ 1473 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 2058 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 559 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д.№ 516 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 458 от 16.12.2015 г. по гр.д.№ 3484 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 146 от 13.11.2015 г. по т.д.№ 2687 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 113 от 15.10.2018 г. по гр.д.№ 4563 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Има ли конститутивно действие решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху земи, попадащи в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 1999 г./ ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени правилността на правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд по делото и следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ?
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за уважаване на иск за идентичност на имота на ищеца с имотите, възстановени на ответниците, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи в отговора на въззивната жалба ?
4. Длъжен ли е въззиввният съд да съобрази, че за редовността на исковата молба, с която е предявен установителен иск за собственост, е необходимо спорният имот да е индивидуализиран по актуалния му териториалноустройствен статут, за да се прецени правния интерес на ищеца от предявяване на иска ?
5. Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд, изразяващи се в неточен доклад относно правната квалификация, ако въззивната жалба съдържа оплакване в този смисъл ? Длъжен ли е да доведе до знанието на страните променената от първата инстанция правна квалификация и да им предостави възможност за процесуални действия във връзка с нея ?
Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпросите:
6. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всяко едно от основанията за придобиване на правото на собственост, на които се позовава ищецът, при произнасяне по иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с пар.4к, ал.8, т.1, предл.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ ?
7. Какъв е срокът за заявяване на оспорване на документ по чл.193 ГПК и искане за косвен съдебен контрол върху административни актове при множество ответници, един от които е представил по-късно вече представени по делото идентични документи, от които не черпи права ?
Не на последно място се твърди, че е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното решение. Според касаторите, решението на Ловешкия окръжен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, при неясна правна квалификация, излизаща извън пределите на предмета на спора, при липса на мотиви относно възприетата от въззивния съд различна правна квалификация, при постановен общ диспозитив за признаване правото на собственост върху земеделски имот, без разграничение на придобивното основание, както и без конкретизиране на предмета на установяване спрямо всеки един от ответниците.
В писмен отговор от 27.05.2019 г. ответникът по касационната жалба И. В. В. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирани лица /ответници по предявения иск/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост, с оглед на което и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението подлежи на обжалване, без значение цената на исковете.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за част от процесната нива с площ от 2,6 дка ищецът И. В. В. се легитимира като собственик с решение № 174 от 12.12.1994 г. на ОСЗ- [населено място], с което на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. К. И., какъвто е и ищецът. В решението е записано, че собствеността се възстановява при ограничение на ползването: до уреждане на правата на ползувателя по параграф 4. Тъй като това решение на ОСЗ- [населено място] било издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.98 от 1997 г./, в случая се касаело за административна процедура, която вече е приключила. Поради това решението от 12.12.1994 г. имало конститутивно действие и легитимирало ищеца като собственик на тази част от нивата.
За останалата част от процесната нива над 2,6 дка до пълния предявен размер от 4,6 дка въззивният съд е приел, че тази част също е била собственост на наследодателката на ищеца Г. К. И. на основание нотариален акт № ….. от 10.12.1953 г. Нямало доказателства тази част от нивата да е била отчуждавана с протокол на ИК на Г. или с други актове на ДС, МС и т.н. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че от придобиването на имота през 1953 г. до настоящия имот той не е бил фактически отнеман от собственика Г. И. и че е бил стопанисван от нея до смъртта й. Без значение било, че за известен период от време имотът не е бил обработван, тъй като това не водело до загубване на правото на собственост.
По отношение точните граници на имота въззивният съд е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелите и е зачел непосредствените си впечатления от извършения оглед на място, при който е установил намиращи се в имота и около него топографски елементи като част от сгради, част от стара ограда- стари дървени колове и остатъци от медна и бодлива тел. Относно точните граници на имота съдът е изложил мотиви защо не кредитира показанията на част от свидетелите- св.Т. Т. и Т. Б..
По отношение на правата на ответниците въззивният съд е приел, че те основават правата си на делбен протокол по ч.гр.д.№ 108 от 1951 г., но от заключението на вещото лице се установявало, че посочените в този делбен протокол имена на лицата, притежаващи съседните имоти, не фигурират в нито един от плановете на процесния имот- нито в плана на новообразуваните иимоти; нито в помощния план, въз основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти, в който помощен план е следвало да се съдържат имената на бившите собственици; нито в плана на ползувателите. Вещото лице било категорично, че по кадастралния план от 1965 г. няма съвпадение на границите на този имот като имена.
На следващо място, въззивният съд е счел, че за да разреши спора следва да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, постановени в процедурата по възстановяване на собствеността на ответниците: заповед № 40 от 12.01.2010 г., с която е било възстановено правото на собственост на наследниците на В. Й. В. върху част от процесния имот, заповед № 39 от 12.01.2010 г., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Й. Б. върху друга част от процесния имот и решения № 174/246 от 12.12.1994 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Й. В. и на наследниците на Т. Й. Б.. Приел е, че тези решения са нищожни административни актове, тъй като не били подписани от членовете на ПК, а в едното от тях имало дописване на ръка.
За неоснователно е прието възражението на ответниците, че се касае за имот публична общинска собственост, който не може да се придобива по давност. Съдът е взел предвид, че действително в картата на новообразуваните имоти е намерил графично отражение път, но нямало данни този път да е прокарван, да е проведена отчуждителна процедура, а и от своя страна ищецът е оспорил плана за новообразуваните имоти.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението- съмнение за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба:
1. Искова молба с неясна обстоятелствена част, в която не е посочено какво правно основание за придобиване на собствеността твърди ищецът по отношение на всеки от процесните имоти: имоти с идентификатори № …., …., …., …., ….. и ….. по плана на новообразуваните имоти за м.“С.“. В исковата молба ищецът се позовава на няколко основания за придобиване на собствеността /земеделска реституция с решение на ОбСЗ- [населено място] от 12.12.1994 г., покупко-продажба с нотариален акт № ….. от 10.12.1953 г. и давностно владение/, без да уточнява кое от тези основания поддържа за всеки от процесните имоти.
2. Искова молба, в която не е посочено какъв правен интерес има ищецът да предяви установителни искове за собственост за няколко имота /имоти с идентификатори № …., …., …., …., ….. и ….. по плана на новообразуваните имоти за м.“С.“/ спрямо всички ответници, при положение че всеки от ответниците се легитимира като собственик и оспорва собствеността на ищеца само върху един или два от процесните имоти, например ответниците- наследници на Н. Й. В. се легитимират като собственици само на имоти с идентификатори № ….. и ….. по плана на новообразуваните имоти за м.“С.“, но не и на останалите имоти с идентификатори …., …., ….. и ….. .
3. Искова молба с неясен петитум по всеки един от обективно и субективно съединените установителни искове за собственост на отделните имоти /имоти с идентификатори № …., …., …., …., ….. и ….. по плана на новообразуваните имоти за м.“С.“/- спрямо кои от ответниците се предявява всеки отделен иск за собственост.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 18.02.2019 г. по в.гр.д. № 431 от 2018 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срока жалбата им ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.