Определение №535 от 43795 по гр. дело №2094/2094 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
определение по гр.д.№ 2094 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 535

София, 25.11. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2094 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К. срещу решение № 15 от 25.02.2019 г. по в.гр.д.№ 351 от 2018 г. на Ямболския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 646 от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 701 от 2018 г. на Ямболския районен съд за признаване за установено по предявения от Г. П. К., П. Г. К., Г. Т. И. и М. К. И. срещу П. К. К. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, че ищците са собственици на реална част с площ от 1,6 кв.м., разположена непосредствено до северната граница на собствения им имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-39 от 30.08.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, която реална част е включена погрешно в границите на имот с идентификатор …., по начина, показан на комбинирана скица-приложение № 4 от заключението на в.л.инж.М. В., която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението.
В жалбата се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВС /Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309 от 1993 г. на ВС, ГК, IV г.о./ по въпроса: Поражда ли регулационен план, приет и влязъл в сила, но неприложен поради възстановяване на собствеността върху имот- държавна собственост по ЗВСОНИ, своето непосредствено отчуждително действие; води ли до разместване на принадлежността на правото на собственост и следва ли в съответствие с него да бъдат преценени имотните граници ?
В писмен отговор от 16.05.2019 г. ответниците по касационната жалба Г. П. К. и П. Г. К. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд да не се допуска и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Останалите ответници по жалбата Г. Т. И. и М. К. И. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, решението по който подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Ямболския градски съд обаче не следва да се допуска поради следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства безспрорно е установено, че ищецът Г. П. К. и праводателите на останалите ищци са били собственици на парцел II-…. в кв. ….. по дворищнорегулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № I-А-797 от 17.08.1989 г., а праводателите на ответника П. К. К.- на част от имот с пл.№ …., находящ се на север от имота на ищците. По силата на този план от 1989 г. към имота на ищците се придавали по регулиция 54 кв.м., част от които разположени по северната регулационна линия на парцела към имота на ответника. Доказано било, че с разписка от 15.10.1990 г. праводателите на ищците са заплатили обезщетение за придаваемите части на Общината, която към онзи момент е била собственик на имота на ответника. Поради това съдът е приел, че дворищнорегулационният план от 1989 г. е бил приложен и следователно правилно в следващия регулационен план, одобрен със заповед № I-А-335 от 14.04.1993 г., регулационната граница между имотите на ищците и на ответника е била заснета и е съответствала на границата по приложения план от 1989 г. Изградената през 1995 г. ограда между двата имота също съответствала на регулационната линия. Поради това и тъй като в кадастралната карта от 2005 г. и в последващия регулационен план тази граница не е била правилно заснета, съдът е счел иска за основателен и е признал за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част от имот с идентификатор …., записан на името на ответника, с площ от 1,6 кв.м. съобразно приложения дворищно-регулационен план от 1989 г.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС и ВС: В Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309 от 1993 г. на ВС, ГК, IV г.о. е прието, че дворищнорегулационните планове имат непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите иимоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулациионния план. Собствеността на придаваемите части премиинава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33, ал.1 З.. Дворищнорегулационният план се счита за приложен, ако до деня на откриване на производството по изменението на плана придаваемите имоти са били заети по законен ред или за тях е било изплатено надлежно обезщетение като законна предпоставка за заемането им /чл.33, ал.2 и чл.114, ал.1 З. и чл.85 и чл.279 и сл.от ППЗТСУ/.
В обжалваното решение по същество е прието същото: че дворищно- регулационният план на [населено място], одобрен със заповед № I-А-797 от 17.08.1989 г., който е предвиждал придаване по регулация към парцела на праводателите на ищците, е бил приложен, тъй като с разписка от 15.10.1990 г. праводателите на ищците са заплатили надлежно обезщетение за тези придаваеми части на тогавашния собственик на съседния имот [община]. За какво са били отредени имотите по дворищнорегулационния план от 1989 г. и реализирано ли е това отреждане /в случая, както твърди касаторът, неговият имот бил отреден за паркинг, който не е бил изграден, поради последвалото възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗВСОНИ/ е без всякакво правно значение за прилагането на дворищната регулация по отношение на придаваемите части. Както е приетото в горепосочената съдебна практика, от значение за прилагането на регулацията е дали придаваемите части са били заети по законния ред или дали е било заплатено надлежно обезщетение за тези придаваеми части.
Тъй като няма противоречие между практиката на ВС и ВКС и обжалваното решение, не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд в обжалваната му част: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, решението по който е предмет на настоящето касационно производство, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността, Закона за териториалното и селищно устройство /отм./ и Закона за кадастъра и имотния регистър, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба Г. К. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в рамер на 600 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 25.02.2019 г. по в.гр.д.№ 351 от 2018 г. на Ямболския окръжен съд.

ОСЪЖДА П. К. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …, кантора …., чрез адв.С. А. Т., да заплати на Г. П. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …., ст. …., чрез адв.И. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top