2
определение по гр.д.№ 2053 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 11.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2053 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. 28“ ЕАД срещу решение № 1189 от 08.10.2018 г., допълнено с решение № 1526 от 10.12.2018 г. по в.гр.д.№ 778 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, десети граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 4276 от 06.12.2017 г. по гр.д.№ 18818 от 2012 г. на Пловдивския районен съд за извършване на делба между „А. 28“ ЕАД, А. В. С., С. Т. Д. и К. И. Д. на допуснати до делба с влязло в сила решение три имота, чрез изнасяне на тези имоти на публична продан.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационното обжалване по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 386 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 310 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1086 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 915 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:
1. Следва ли съдът да разгледа направеното възражение за недействителност на извършени сделки след вписана възбрана върху имотите по смисъла на чл.452 ГПК или тази недействителност може да се обяви само по конститутивен иск в отделен процес ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване ?
3. При пропуск на първоинстанционния съд да даде указания на някоя от страните на основание чл.146, ал.2 ГПК, следва ли въззивният съд да даде указания в тази насока и да събере съответните доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по първия от поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор от 21.05.2019 г. ответникът по жалбата А. В. С. опорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не се допуска.
Ответниците С. Т. Д. и К. И. Д. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан, тъй като никой от съделителите не е направил претенция за възлагането им, липсвали законовите предпоставки за възлагане и имотите са неподеляеми без значителни преустройства на толкова дяла, колкото са съделителите.
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение, тъй като нито един от поставените от касатора въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е от значение за делото за делба в неговата втора фаза:
1. Първият поставен въпрос /следва ли съдът да разгледа направеното възражение за недействителност на извършени сделки след вписана възбрана върху имотите по смисъла на чл.452 ГПК или тази недействителност може да се обяви само по конститутивен иск в отделен процес ?/ е свързан с установяване на това между кои лица следва да се извърши делбата и по-конкретно дали лицето А. В. С. е съсобственик на делбените имоти заедно с касатора и другите двама съделители С. Т. Д. и К. И. Д.. Този въпрос е относим към първата фаза на делбата, поради което по него съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Същият не може да бъде преразглеждан и пререшаван във втората фаза на делбата, поради което и съдът в обжалваното решение по извършване на делбата не се е произнасял по него.
2. Вторият и третият поставени въпроси /Длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване ? и При пропуск на първоинстанционния съд да даде указания на някоя от страните на основание чл.146, ал.2 ГПК, следва ли въззивният съд да даде указания в тази насока и да събере съответните доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила ?/, както е уточнил самият касатор в жалбата и изложението към нея, са свързани с твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения в първата фаза на делбата- по нейното допускане. Тези въпроси са били поставени при обжалване на решението по допускане на делбата, включително и при касационното обжалване на това решение пред ВКС, и са били решени с влизане в сила на това решение /решение № 1976 от 22.12.2015 г. по в.гр.д.№ 451 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 14 от 13.01.2017 г. по гр.д.№ 3178 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о./. Допуснатите от съда процесуални нарушения в първата фаза на делбата са от значение за правилността на решението по допускане на делбата, но не се отразяват на правилността на решението по извършване на делбата. При наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата, въпросите дали съдът е допуснал процесуални нарушения в първата фаза на делбата не могат да се разглеждат и пререшават в решението по извършване на делбата, поради което са напълно неотносими към това решение. Ето защо и в обжалваното решение съдът не се е произнасял по тези въпроси.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК за начините за извършване на делба, в действащите редакции на тези норми и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1189 от 08.10.2018 г., допълнено с решение № 1526 от 10.12.2018 г. по в.гр.д.№ 778 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.