О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 14.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВ ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 605/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. и Д. И. И. и двамата от [населено място] чрез пълномощника им адв. С. Т. от АК-М. срещу решение от 23.5.2012 г по гр.дело № 83/12 г на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решението на Районен съд-Монтана, постановено на 1.12.2011 г по гр.дело № 169/11 г по описа на РС-Монтана и е прекратено производството по предявения от И. И. И. и Д. И. И. против [фирма] иск за признаване за установено, че ответното дружество не е собственик на част от новообразуван имот № 005722 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл.М., [улица] местност „М.”, която част представлява бивш имот № …. по плана за земеразделяне в същото землище и местност-ливада от 3 679 кв.м, при граници и съседи на имота : имоти с №…, …, …., …, …., …. и …..С първоинстанционното решение Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на ответника [фирма], че същият не е собственик на част от новообразуван имот имот №…. по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.Г.Д., обл.М., местност „М.”, с площ от 4726 кв.м, която част представлява бивш имот № …. по плана за земеразделяне в същото землище и местност-ливада от 3 679 кв.м, при граници и съседи на имота : имоти с № .., …, …., …, …, … и ……
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в представените решения по чл.290 от ГПК-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] е на становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.Оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор като подържа, че същата е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
В исковата молба ищците И. И. И. и Д. И. И. подържат, че са собственици по наследство от И. Б. И.-починал на 23.9.1985 г на ливада от 3 679 кв.м, при граници и съседи на имота : имоти с № …, …, …., …., …., … и ….. в землището на [населено място], общ.Г.Д., м.”М.”.Подържат, че на 23.5.2007 г Б. А. Б. е продал на [фирма] процесната ливада от 3 679 кв.м в м.”М.”, за което е съставен нотариален акт №…, т…., рег.№…, дело № …/…. г.Подържат, че тъй като праводателят на ответното дружество не е собственик на продадения имот, то и ответника също не е станал собственик. Молят съда да признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на ищците, че [фирма] не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.
От доказателствата, представени по делото се установява, че ищците са наследниците по закон на И. Б. И.-починал на 23.9.1985 г в [населено място].П. на ответното дружество Б. А. Б. е получил процесния имот по дарение от баща си А. Б. И., което е обективирано в нотариален акт за собственост № …, т…., рег.№ …., дело № …. от 2006 г на нотариус Б. П., рег.№…. при нотариалната камара.Видно от представената по делото преписка № …/….. г на ПК с.Г.Д., А. Б. И. е заявил за възстановяване земеделски земи, между които и ливада в м.”М.” от 1 дка.Със същата площ имотът фигурира и в протокол № …./….. г на ПК [населено място] за признатите за възстановяване земи, както и в съставения от А. Б. опис за притежаваните от него земеделски земи.С решение № В 2335 от 14.4.1995 г на ПК му е възстановено правото на собственост в стари реални граници на ливада от 3 694 дка.Въз основа на това решение А. Б. се е снабдил с нотариален акт №…., т….., дело №…./….. г за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, след което го е дарил на сина си Б. А. Б., а последният го е продал на [фирма].
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се подържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуално-правни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, а именно : По въпросите 1/ налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лице, което не е носител на материалното право, ако за него при евентуалното уважаване на иска би се създала възможност да придобие материални права, както и по въпроса 2/ налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лицата, за които са налице фактически отношения-владелците, ползувателите и др, чиито фактически отношения могат да бъдат защитени, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК № 352 от 14.10.2011 г на ВКС по гр.дело № 1301/2010 г на Първо ГО, решение № 392 от 22.10.2010 г на ВКС по гр.дело № 6/2010 г на Второ ГО, решение № 90 от 5.5.2011 г по гр.дело № 846/2010 г на Второ ГО. 3/Касаторът подържа, че по въпроса : уважаването на отрицателния установителен иск, предявен от владелец или държател ще рефлектира ли върху правната му сфера, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 352 от 14.10.2011 г на ВКС по гр.дело № 1301/2010 г на Първо ГО, както и че 4/ по процесуалния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да събере всички доказателства, които страната е представила в срок, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 24 от 28.1.2010 г на ВКС по гр.дело № 4744/2008 г на Пръво ГО и решение № 224 от 2.7.2010 г по гр.дело № 177/2010 г на Второ ГО.
С оглед така формулираните в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК въпрос, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В разглежданият случай ищеца подържа, че е собственик по наследство на земеделска земя.Тази земеделска земя е възстановена в полза на друго лице и е продадена на ответното дружество.Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.Същото се отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно застроените – чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ.С посочените разпоредби законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение, по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 общинската поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне./В този смисъл Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК./
Следователно реалното възстановяване на земеделската земя се извършва с решението на поземлената комисия, за което са предвидени срокове, чието изтичане погасява правото на заинтересуваните лица да искат от поземлената комисия издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници.
В исковата молба ищците подържат, че са собственици на процесния имот, представляващ бивша земеделска земя, но не твърдят, че същата им е възстановена.Същевременно изтекли са предвидените в закона сроковете, в които биха могли да искат издаване на решение от ПК/ОСЗГ, следователно правото им да реституират земеделския имот е погасено.При това положение за ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като не се установява наличието на защитимо материално право.А това е така поради обстоятелството, че не биха могли да докажат фактите, от които твърдят, че произтича собствеността им.Предявеният иск е недопустим, защото дори и да бъде уважен, това не би рефлектирало върху правата на ищците.Те не се легитимират като притежатели на бившата земеделска земя и не биха могли да я придобият, дори ако съдът отрече правата на ответника.При това положение недопустимо е да се интервенира в правната сфера на приобретателя по сделката, отричайки неговото право на собственост при положение, че от това не могат да възникнат материални права за ищцовата страна.
Предвид изложеното по първия поставен от касаторите процесуален въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с представената задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 352 от 14.10.2011 г на ВКС по гр.дело №1301/2010 г на Първо ГО, като е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за този, който не е носител на материалното право, и за когото при евентуалното уважаване на иска не би се създала възможност да придобие материални права.
Следващият поставен правен интерес касае наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лицата, за които са налице фактически отношения-владелците, ползувателите и др, чиито фактически отношения могат да бъдат защитени.Този въпрос обаче е ирелевантен за предмета на настоящия правен спор, тъй като ищците обуславят правния си интерес от твърдението, че са собственици на вещта, а не държатели или ползуватели.Въпросът относно интереса на държателя, респ.ползувателя не е засегнат от съда в решаващите му мотиви и не е рефлектирал върху крайния изход на спора, поради което по него въззивния съд изобщо не се е произнесъл.Следователно не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а представената във връзка с този въпрос съдебна практика, касаеща положението на държателя, респ. владелеца е неотносима, като постановена при различна фактическа обстановка.
По процесуалния въпрос : длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да събере всички доказателства, които страната е представила в срок, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с представената практика, обективирана в решение № 24 от 28.1.2010 г на ВКС по гр.дело № 4744/2008 г на Пръво ГО и решение № 224 от 2.7.2010 г по гр.дело № 177/2010 г на Второ ГО.Разгледаната в тези актове фактическа обстановка е различна и касае решаващата воля на съда свързана с основателността на исковата претенция.В случая съдът е взел предвид всички факти по делото, доводите на страните и релевантните относно допустимостта на предявения иск доказателства и не е обсъждал тези, свързани с отричане правото на собственост на ответника, тъй като не се е произнесъл по същество по предмета на спора.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.5.2012 г по гр.дело № 83/12 г на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2