О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
гр.София, 30. 09. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1174/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ състав, постановено под № 166 на 21.01.2009 год. по в.гр.дело № 2362/2008 год., с което е оставено в сила решение № 54 от 25.04.2008 год. по гр.дело № 4103/1992 год. на Пловдивския районен съд, ХІІІ състав за обезсилване решение от 17.10.2001 год., постановено по гр.дело № 1080/2001 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е възложен в дял на М. Б. Е. недвижим имот, представляващ: жилищна сграда със застроена площ от 50,41 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, салон, антре, баня-тоалетна, избено помещение, построена в южната част на дворно място, съставляващо УПИ *, в кв.57 по плана на гр. П., ведно с прилежащите към жилищната сграда 40,18% идеални части от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 285 кв.м., при граници: от две страни улици: от изток-ул.”Л”, от юг-ул.”Щип”, от запад УПИ *Х-808 и от север УПИ-816, по право на основание чл.288, ал.7 от ГПК, поради неплащане на определено парично уравнение в законоустановения 6-мес.срок с изнасяне на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ: жилищна сграда със застроена площ от 50,41 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, салон, антре, баня-тоалетна, избено помещение, построена в южната част на дворно място, съставляващо УПИ *, в кв.57 по плана на гр. П., ведно с прилежащите към жилищната сграда 40,18% идеални части от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 285 кв.м., при граници: от две страни улици: от изток-ул.”Л”, от юг-ул.”Щип”, от запад УПИ *Х-808 и от север УПИ *, при първоначална цена 67 000 лева, която следва да се разпредели между съделителите Т. В. С. с ЕГН ********** от гр. П., ул.”С” № 4* с ЕГН ********** от гр. П., ул.”Л” № 14а, И. Н. С. от гр. П., ул.”Д” № 21, ет.3, ап.9, Л. С. Е. от гр. П., ж.к.”Т” бл.42, вх. В, ет.8, ап.23, Я. С. Е. от гр. П., бул.”М” № 42, вх. В, ет.4, ап.10, М. И. П. от гр. П., ул.”Ч” № 2а, Д. В. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул.”С” № 90, вх. А, ет.7, ап.19, М. Б. Е. с ЕГН ********** от гр. П., ул.”Л” № 1* с ЕГН ********** от гр. П., бул.”А” № 47, бл.1115, вх. Д, ет.5, ап.14, В. Б. Р. с ЕГН ********** от гр. П., ул.”Л” № 14, ет.4, ап.14, при определените квоти от правото на собственост, както следва: 2/10 ид.части общо за М. В. С. и Т. В. С.; 2/10 ид.части за И. Н. С.; по 1/10 ид.части за М. И. П. , М. Б. Е., В. Б. Р., 1/10 ид.части общо за П. В. Д. и Д. В. М.; по 1/10 ид.части за Я. С. С. и Л. С. Е..
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Б. Е., представляван от адвокат Н от АК-Пловдив, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, прилага съдебни решения на Върховния съд.
От ответниците по касация Т. В. С. и М. В. С., представлявани от адвокат В е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация П. В. Д., Д. В. М., М. И. П. , И. Н. С., Я. С. Е., В. Б. Р., Л. С. Е. и В. А. Т. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените съдебни актове:
Решение № 320 от 16.05.1995 год. по гр.дело № 226/1995 год. на І гражданско отделение касае приложението на чл.288, ал.7 ГПК/отм./ във връзка с чл.103 и чл.104, ал.2 ЗЗД;
Решение № 238 от 04.04.1995 год. по гр.дело № 144/1995 год. на същото отделение се отнася до аналогична хипотеза на първото;
Решение № 799 от 24.09.1994 год. по гр.дело № 681/1994 год. на същото отделение е свързано с приложението на чл.288, ал.6 и 7 ГПК/отм./ във връзка с чл.95 ЗЗД;
Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд, в цитираната точка 6г се отнася до обезсилване на решение за възлагане на недвижим имот по чл.288, ал.2 ГПК/отм./, но при друга нормативна уредба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 166 на 28.01.2009 год. по в.гр.дело № 2362/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: