О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
гр.София, 01. 10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1054/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.03.2009 год. с № 394 по в.гр.дело № 210/2008 год., с което е отменено решение от 08.11.2005 год. по гр.дело № 2606/2004 год. на Варненския районен съд, Х състав, като вместо него е постановено друго, с което е осъден И. Н. С. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул.”Д” № 5 чрез адв. В.Василев да предаде на Й. Р. Ж. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул.”Р” № 76 чрез адв. Ст. Т. владението върху реална част с площ от 2.77 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. В., ул.”Д” № 3, съставляващо УПИ № ІІ-8в кв.154 в 11-ти подрайон на гр. В., заключваща се между точки АВС на скицата към заключението на вещото лице Д. П. , приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.108 ЗС и е осъден И. Н. С. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул.”Д” № 5 да премахне: частта от масивна ограда, разделяща по дължина УПИ № І* и УПИ № І-7в кв.154 в 11-ти подрайон на гр. В., която попада в УПИ № І* в кв.154 в 11-ти подрайон на гр. В., образуваща права линия и свързваща точки В и С на скицата към заключението на вещото лице Д. П. , приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.109 от ЗС; изградените на дворищнорегулационната линия между У в кв.154 в 11-ти подрайон на гр. В. две постройки, съставляващи: каменотухлен навес с височина от 2 м., с дървен покрив и тухлена сграда с площ от 15.36 кв.м., с височина от 3.5 м., съставляващи постройки № 1 и № 2, защриховани с червено на скицата на л.24 от първ.производство, която е подписана от съда и съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.109 от ЗС.
Недоволен от въззивното решение, с изключение на частта по чл.109 ЗС за каменно тухлен навес, е касаторът И. Н. С., представляван от адвокат В от АК- В. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 ГПК.
Ответникът по касация Й. Р. Ж. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва съпоставяне с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените решения на Върховния и Върховния касационен съд са неотносими към настоящия спор, свързан с иск по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.
Решение № 243 от 04.03.2002 год. по гр.дело № 533/2001 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае друга фактическа обстановка.
Същото се отнася и до решение № 190 от 05.04.1993 год. по гр.дело № 1699/1992 год. на същото отделение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 394 на 27.03.2009 год. по в.гр.дело № 210/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: