Определение №527 от по гр. дело №44/44 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 527
 
гр.София, 14. 06.  2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на  девети юни   две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 44/2010 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 1* на 21.07.2009 год. по в.гр.дело № 1382/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1010/28.03.2008 год., поправено с решение № 1619/15.05.2008 год., постановено по гр.дело № 2* по описа на ВРС за 2007 год. в частта, с която е признато за установено в отношенията между ищцата Н. Н. К. с ЕГН ********** от една страна и ответниците Е. Н. Б. с ЕГН **********, Й. Н. Й. с ЕГН ********** и С. Д. Д. ЕГН ********** от друга, че ищцата е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. В. в м.”Б”, представляващ ПИ № 2* по КП на м.”Б”, одобрен със Заповед № Р-115/1996 год. и попълнен със Заповед на К. на Район „А” № РД-28/10.04.2006 год., целия с площ от 1242 кв.м. и при граници на целия имот: път,, имоти с №№ 2* и 2682, с площ на реалната част от 621 кв.м. и при граници на частта: път, останалата част от имот № 2* имоти с №№ 3* и 2682, както и на реална част от ПИ № 3* по същия план, целия с площ от 829 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с №№ 2* път и имот № 2* с площ на реалната част от 414.50 кв.м. и при граници на частта: имот № 2* останалата част от имот № 3* път и имот № 2* означени с жълт контур на скицата на вещото лице Цв. А. , приложена на л.120 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, идентични с реална част от бивш имот № 2* по КП на местността от 1997 год. с площ от 1000 кв.м., целия с площ от 2070 кв.м. и при граници на тази част: ПИ № 2* от две страни път и останалата част от ПИ № 2* както и с имот № 1* по КП на същата местност от 1983 год., придобити от нея на основание наследяване на Н. А. Б. , починал на 08.01.1984 год., който от своя страна е придобил правото на собственост върху имота на основание замяна, извършена по реда на ЗТПС, обективирана в НА № 9, т. Х, нд № 3653/1967 год. на ВН и съдебна спогодба, одобрена по гр.дело № 342/1984 год. на ВРС, VІІ-ми състав на 07.03.1984 год., по силата на която ищцата е придобила в изключителна собственост имот, представляващ лозе – ПИ № 1* по стария КП на м.”Б”, с площ от 1000 кв.м. и при граници: път, Б. Д. , гора и Р. Б. , на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.
В останалата си част решението е влязло в сила.
Оставено е в сила и решение № 1619/15.05.2008 год., постановено по гр.дело № 2* по описа на ВРС за 2007 год., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението № 1010/28.03.2008 год., постановено по същото дело.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Е. Н. Б. и Й. Н. Й., представлявани от адвокат Р от Софийската адвокатска колегия и адвокат И от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, която прилагат, а въпросът за точното прилагане на закона считат за съществен и от значение за развитието на правото. Пространни съображения излагат, но по съществото на спора.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Д. Д. , представляван от адвокат А. Д. А. от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280 ГПК – подробни съображения се излагат по съществото на спора.
От ответниците по касация Н. Н. К. и Д. Т. К., представлявани от адвокат П от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че положителния установителен иск за собственост е доказан с оглед настъпилото универсално правоприемство и прекратената съсобственост чрез съдебна спогодба между наследниците на Н. Б. , в резултат на което в патримониума на ищцата е преминало и правото на собственост върху процесния имот. Отчетено е, че при извършената със заменения имот разпоредителна сделка – замяната е запазила действието си, което изключва правото на собственика на имота преди замяната да възстанови собствеността си върху заменения имот по реда на ЗСПЗЗ – чл.18з, ал.3, пр.последно ППЗСПЗЗ, следователно издаденото в полза на ответниците реституционно решение не е годно да породи конститутивно действие. Взето е предвид, че липсват категорични данни за придобиване на имота по давност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са наведени основанията в изложението за допустимост сочат на неправилност на обжалвания съдебен акт – аргументи по чл.281 ГПК.
Решение № 816 от 29.11.1999 год. по гр.дело № 181/1999 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с производство за делба и приложението на чл.75, ал.2, чл.76 ЗН във връзка с чл.224 ГПК/отм./ в първата фаза по допускане.
Определение по ч.гр.дело № 4275/2007 год. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав е непълно – представена е само ІІ-ра страница.
Решение № 1* от 13.11.2001 год. по гр.дело № 2397/2001 год. на ІV гражданско отделение касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.7, чл.10, ал.1, чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Останалите представени съдебни решения са свързани с приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като част от тях са ангажирани и пред въззивната инстанция и са в подкрепа на касационните основания по чл.281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 1* на 21.07.2009 год. по в.гр.дело № 1382/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top