О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр.София, 17. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1838/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ІV-ти състав, постановено с № 492 на 20.03.2009 год. по в.гр.дело № 384/2008 год., с което е оставено в сила решение № 184 от 05.11.2007 год., постановено по гр.дело №1450/2007 год. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти граждански състав, с което са отхвърлени предявените от К. „Г”-гр. С. против Община-гр. С. искове за признаване за установено, че „К„Г”-гр. С. е собственик на язовир „Д”, попадащи в имот № 0* по картата на възстановената собственост за землището на гр. С. и на язовир „Т”, попадащ в имот № 0* по картата на възстановената собственост за землището на гр. С. и е осъдена кооперацията да заплати на О. С. сторените в производството съдебни разноски и е осъдена кооперация „Г”-гр. С. , пл.”С” № 1, със съдебен адрес: гр. П., ул.”4-ти януари” № 34-чрез адв. П адв. Петър Т. да заплати на Община-гр. С. , ул.”Ш” № 13 сумата 200 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. „Г”, представлявана от адвокат Н от АК П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивното решение е постановено в нарушение на практиката на Върховния съд – прилага решения по три дела, но на Върховния административен съд.
От ответника по касация О. С. , представлявана от адвокат И от АК- П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
С определение № 1* от 25.09.2009 год. по гр.дело № 1271/2009 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнато делото на Пловдивския окръжен съд за проверка редовността на касационната жалба съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 и чл.286 ГПК.
С молба вх. № 2* от 22.10.2009 год. е приложено допълнително изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,о ал.1, т.3 ГПК относно правомощията на съда по приложението на § 29, ал.9 ПЗР на ЗСПЗЗ.
От ответника по касация – О. С. , представлявана от адвокат И от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287,о ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима по иска с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва съпоставяне с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените три решения на Върховния административен съд са неотносими към настоящия спор.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция от 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти състав, постановено под № 492 на 20.03.2009 год. по в.гр.дело № 384/2008 год.
ОСЪЖДА К. „Г”, гр. С. да заплати на О. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!