О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр.София, 11. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1884/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 64 на 25.05.2009 год. по в.гр.дело № 52/2009 год. в частта, с която е отменено решение № 98/21.08.2008 год., постановено по гр.дело № 498/2007 год. по описа на РС- Н. в частта, с която е уважена претенцията на А. Ж. Я. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Д” № 1* с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Е” № 40 и Т. Н. Я. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Е” № 40 за сумата над 15 625/петнадесет хиляди шестстотин двадесет и пет/лева, представляваща стойност на извършени подобрения, и вместо него е постановено друго за отхвърляне иска на А. Ж. Я. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Д” № 1* с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Е” № 40 и Т. Н. Я. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.”Е” № 40 за заплащане на сумата от 34 837/тридесет и четири хиляди осемстотин тридесет и седем/лева, представляваща стойностна извършени подобрения, като неоснователен.
Недоволни от въззивното решение в обжалваната му част са касаторите А. Ж. Я. и А. Н. Я., представлявани от адвокат Д от Бургаската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като делото е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, за което прилагат две решения.
От ответниците по касация Д. Г. Я. и Т. Н. Я., представлявани от адвокат П от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли иска за посочената сума въззивният съд е приел, че ищците не са доказали релевантните факти по чл.74, ал.2 ЗС, а именно – ответниците да са знаели за извършване на подобрения и да не са се противопоставяли, поради което обезщетение е определено по реда на чл.74, ал.1 ЗС при съобразяване ППВС № 6/1974 год. и ТР 85/1968 год. на ОСГК на Върховния съд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено частично първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Отделен е въпросът, че така както е изложен по повдигнатия въпрос има постоянна практика, в който смисъл са приложените съдебни актове, съобразени от въззивния съд: ТР 85/1968 год., ППВС № 6/1974 год.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 64 на 25.05.2009 год. по в.гр.дело № 52/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: