О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр.София, 16. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1912/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав, постановено на 11.09.2009 год. по в.гр.дело № 881/2008 год., с което е оставено в сила решението от 17.12.2007 год. по гр.дело № 6377/2006 год. по описа на Софийския районен съд, 32 състав, с което е отхвърлен предявеният от В. К. Х. ЕГН5201206369 от гр. С., ж.к.”Х”, ул.”О” № 2А, ап.2 срещу В. Б. М. ЕГН **********, М. Б. П. ЕГН **********, Д. Г. М. ЕГН **********, В. Г. М. ЕГН **********, Г. А. М. ЕГН ********** и М. А. М. ЕГН ********** иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че В. Х. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с площ от 725 кв.м., представляващ част от имот пл. № 1* кадастрален лист 296 и 319, кв.358, местността „Л” и част от улица № „546”, гр. С., означен с буквите А-Б-Д-Е-Ж и повдигнат с червено на скицата-приложение към СТЕ от 28.11.2008 год., представляваща неразделна част от решението.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. К. Х., представляван от адвокат И от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, съображения излага, но по чл.281 ГПК – прилага съдебно решение.
От ответниците по касация – В. Б. М., М. Б. П., Д. Г. М., В. Г. М., Г. А. М., М. А. М., представлявани от адвокат С от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски, за което липсват доказателства да са сторени.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът не е установил да е придобил имота по давност. Взето е предвид, че е установена фактическа власт през 1990 год., която продължава и към приключване на устните състезания по делото, в който смисъл кредитираните свидетелски показания. Взето е предвид, че част от имота с площ 690 кв.м., попада върху имот, възстановен с влезли в сила решения на ОСЗГ по чл.18ж, ал.1 във връзка с чл.18з, чл.11 и чл.13, ал.4-6 ППЗСПЗЗ, поради което съгласно чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ придобивната давност започва да тече от 21.11.1997 год. и до подаване на исковата молба на 17.03.2006 год. не е изтекъл 10-годишния срок за придобиване на имота по давност, като недобросъвестен владелец. Отчетено е, че останалата част от около 35 кв.м. попада в улица „546” и като публична общинска собственост на основание чл.86 ЗС за нея не може да се позовава на придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва обосноваване с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представеното решение № 2* от 14.01.2005 год. по гр.дело № 2132/2003 год. на ІV гражданско отделение – касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.29 ЗСГ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав, постановено на 11.09.2009 год. по в.гр.дело № 881/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: