О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 15. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1491/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А състав, постановено на 22.04.2009 год. по в.гр.дело № 3776/2005 год., с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 15.08.2005 год. по гр.дело № 48741/2002 год. по описа на Софийския районен съд, 43-ти състав, спорът е решен по същество като е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на Н. Я. Я. и Р. Я. Я., и двете с адрес: кв. Драгалевци, ул.”Я” № 12, че Г. В. П. с ЕГН **********, В. В. П. с ЕГН5905076247, Е. Г. П., всички с адрес: гр. С., ул.”Г” № 53, вх. Б, А. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., бул.”България” № 82 са собственици на следните недвижими имоти: УПИ * и УПИ * при съседи: от две страни-улици и УПИ * по рег.план на гр. С., м.”С”-І ч.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Р. Я. Я., ЕГН **********, представлявана от адвокат А. Я. Я., ЕГН **********, представлявана от адвокатите П. Б. П. и Д. П. Г. , двамата от Софийската адвокатска колегия, при което първата поддържа, че „постановеното въззивно решение, с което съдът се е произнесъл е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото”, а втората счита, че „съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси относно приложимостта на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От ответниците по касация Г. В. П., В. В. П., Е. Г. П. и А. Г. Г., представлявани от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото.
С писмен отговор процесуалният представител на касатора Р. Я. Я. е заявил, че се присъединява и поддържа изцяло касационната жалба на Н. Я. Я..
Касаторът Н. Я. Я. е уведомена чрез адвокат Д на 11.05.2009 год., че въззивното решение е приготвено и може да се обжалва в едномесечен срок, а касационната й жалба с вх. № 3* е постъпила в канцеларията на въззивния съд на 15.06.2009 год. след упоменатия срок, поради което се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ намира, че касационната жалба на Р. Я. Я. е подадена в срока по чл.283 ГПК, същата е допустима и редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не е посочена противоречива съдебна практика.
Отделен е въпросът, че случаите, в които по повдигнатия въпрос няма съдебна практика, ще са крайно редки тъй като законите уреждат отношения, които са съществували и преди приемането им.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което не е сторено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2009 год., постановено по в.гр.дело № 3776/2005 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ-А състав по жалбата на Р. Я. Я..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Я. Я. срещу същото въззивно решение. В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА Р. Я. Я. ЕГН ********** от гр. С., кв. Драгалевци, ул.”Я” № 10 и Н. Я. Я. ЕГН ********** от същия адрес да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: