О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 10. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1370/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено под № 205 на 02.04.2009 год. по в.гр.дело № 793/2008 год., с което е оставено в сила решение № 16 от 04.07.2008 год. по гр.дело № 1562/2007 год. на Д. районен съд за отхвърляне предявените от М. П. К. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”М” бл.436, вх. Г, ет.7, ап.96 срещу С. М. Ж. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.”Б” бл.6, вх. В, ет.2, ап.3, Р. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.”О” 0 8 и Т. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.”О” № 8 искове за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул.”О” № 8, представляващ 94 кв.м. в идеална част от поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Д..614.3033, целият с площ от 158 кв.м., ведно с построената в имота къща от две стаи, салон, баня и тоалетна и таванско помещение в северната част на подпокривното пространство на жилището, представляващи сгради с идентификатори 72624.614.3033.1 с площ 20 кв.м. и 72624.614.3033.3 с площ 34 кв.м.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. П. К., представлявана от адвокат П от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по допустимостта на касационното обжалване се излагат съображения по съществото на спора на искането за делба, свързано с приложението и на чл.19, ал.3, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 СК.
От ответника по касация С. М. Ж. , представляван от адвокат Ю от Д. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени деловодни разноски, за което липсват данни да са сторени.
Ответниците по касация Р. Д. К. и Т. Т. М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените съдебни актове на Върховния касационен съд: определение № 189 от 11.03.2009 год. по гр.дело № 4974/2008 год. на І гражданско отделение, решение № 92 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 609/2002 год. на същото отделение и решение № 241 от 04.04.1989 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд.
О решение № 662 от 05.12.2008 год. по т.дело № 294/2008 год. на ІІ търговско отделение, решение № 656 от 02.10.2008 год. по т.дело № 304/2008 год. на същото отделение, решение № 1* от 05.02.2001 год. по гр.дело № 2086/2000 год. и решение № 1* от 04.12.2008 год. по гр.дело № 2917/2007 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд от 02.04.2009 год. по в.гр.дело № 793/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: