О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр.София, 14. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1588/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 838 на 11.06.2009 год. по в.гр.дело № 1296/2005 год. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й. М. Б. по чл.286, ал.2 ГПК/отм./ срещу Л. В. Л. за сумата 2 712 лева, И. К. М., И. К. М. и Д. Д. В. за сумата по 1 356 лева срещу всеки един от тримата както е по молба-уточнение вх. № 5* от 09.06.2010 год.
Недоволна от въззивното решение в обжалваната му част е касаторката Й. М. Б., представлявана от адвокат Ю от Варненската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.68 и чл.72 ЗС в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, която прилага.
Ответниците по касация М. Д. Р., Н. З. К., И. З. П., Ж. З. Ч., И. К. М., И. К. М., Л. В. Л., Н. С. С., И. С. А., И. С. С., К. С. К., Д. Д. В., Г. Д. М., Й. М. Д., Ж. Н. Я., В. Н. А., Н. Н. Н., Д. Я. Д., Д. М. Д. и Е. М. Д. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част въззивният съд е приел, че подобрението е извършено в съсобствен имот от един съсобственик без съгласието на останалите, поради което отношенията между тях се уреждат по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД. Взето е предвид, че Й. М. Б. е била владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите сънаследници – за това разпоредбата на чл.72-74 ЗС е неприложима /така ППВС № 6/1974 год./ още повече, че сградата е построена по време на висящия делбен процес.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
ППВС № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. изрично е съобразено в обжалваното съдебно решение.
Решение № 1* от 19.05.1969 год. по гр.дело № 659/1969 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.104, ал.1, чл.221, ал.2 и чл.286 ГПК/отм./, но във връзка с чл.103 и чл.104 ЗЗД и чл.72 ЗС;
Решение № 1* от 03.06.1996 год. по гр.дело № 2657/1995 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.68, ал.1 и ал.2, чл.71, чл.74 и чл.79 ЗС, но във връзка с чл.29 ЗСГ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 838 от 11.06.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1296/2005 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: