О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 01. 03. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 632/2009 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 7* постановено на 23.09.2009 год. по ч.гр.дело № 735/2009 год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 189 от 17.07.2009 год. по гр.дело № 183/2009 год. на К. районен съд за прекратяване производството по делото.
Недоволна от определението е ищцата Т. М. К. от гр. Б., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като след изтичане на предвидения срок в специалния закон-ЗСПЗЗ, за нея като наследник на М. И. В. , починал на 01.01.1974 год., не съществува друга процесуална възможност освен предявяване на иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване право на собственост върху процесните земеделски земи. Навежда основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да ги обосновава с оглед обжалвания съдебен акт.
Ответниците по частната жалба О. гр. И. и О. с. по з. гр. И. не вземат становище.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искането за признаване за установено между страните, че наследниците на М. И. В. са собственици на недвижим имоти – земеделски земи в землището на с. П., Плевенска област и възстановяването им в съществуващи/възстановими/ стари реални граници е заявено на 26.06.2009 год. след срока – 14.05.2007 год. по § 22 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което установителният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим. Взето е предвид, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск с предмет – установяване в полза на ищцата като наследник на притежателя на земеделските земи, че има право да възстанови същите, но по някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, поради което специалния ред за защита по тази норма изключва правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд, постановено под № 774 на 23.09.2009 год. по ч.гр.дело № 735/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: