Определение №666 от 40150 по ч.пр. дело №620/620 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 666
 
гр.София, 03. 12.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на  двадесет и седми ноември   две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 620/2009 година
 
Производство по чл.278 във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 3* от 18.09.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 1900/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 06.07.2009 год. на Варненския районен съд, ХХХ състав за прекратяване производството по гр.дело № 1554/2009 год. на основание чл.299, ал.2 ГПК.
Недоволен от въззивното определение е касаторът П. Б. Г. ЕГН ********** от гр. В., представляван от адвокат К от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е незаконосъобразно понеже с влязлото в сила решение по гр.дело № 6368/2000 год. е осъден единствено да предаде владението на процесния имот на наследниците на Д. М. Г. , но няма диспозитив, с който да бъде признато за установено по отношение на него, че собственици на имота са наследниците на Д. М. Г. , а има диспозитив само по отношение на сина му И. П. Б. , който е собственик на ? ид.ч. от него по наследяване от майка си. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответниците по частната жалба Т. Д. С., М. Л. Б., Б. Д. Б., Д. Г. Б., В. Д. Б., Г. Д. Б., всички от гр. В., представлявани от адвокат С от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски, за каквито липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че соченият като процесуален не е такъв по смисъла на закона, защото с разпоредбата на чл.229, ал.1 ГПК е предвидено, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, поради което повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда по ал.2 на същата норма, както е в случая.
Въззивната инстанция е съобразила, че с влязло в сила на 19.01.2009 год. решение Варненският окръжен съд по гр.дело № 1949/2006 год. е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХІV състав по гр.дело № 6368/2000 год., с което на основание чл.108 ЗС П. Б. Г. е осъден да предаде на Т. Д. С., М. М. Д. , М. Л. Б., Д. Б. Д. , Б. Д. Б., Б. Д. Д. , Д. Г. Б. и В. Д. владението на 600/950 ид.части от недвижим имот/процесния/ пл. № 1* по КП”Т”, в местността „Т”, землището на кв.”В” на гр. В., целият с площ от 950 кв.м. при граници: път, пл. № 1* пл. № 1* пл. № 1* и път. Ревандикационният иск съдържа и установяване правото на собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3* от 18.09.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 1900/2009 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top