О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 14. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1772/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е изцяло въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Д отделение, постановено под № 71 на 31.03.2009 год. по в.гр.дело № 3885/2008 год., с което е отменено решението от 31.08.2008 год. по гр.дело № 25321/2006 год. в частта, с която Софийският районен съд, ГК, 24-ти състав е уважил исковете с правна квалификация чл.108 ЗС като са отхвърлени исковете с правна квалификация чл.108 ЗС в частта, с която е признато за установено по отношение на Ш. Х. от гр. С., че А. Д. П. с ЕГН ********** и А. А. Б. с ЕГН **********, на основание наследствено правоприемство са съсобственици на по ? ид.части от недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. С., ж.к.”З”, ул.”С” № 2, бл.94, вх. А, ет.3, със застроена площ 57.93 кв.м., при съседи: от запад и север-зелена площ, от изток-стълбище, от юг-апартамент 11, отгоре-покрив, отдолу-апартамент на сем. Витанови, заедно с мазе с площ от 8.40 кв.м., при съседи: запад и юг-коридор, от изток-стълбище, от север-мазе на сем. Михайлови, заедно с 8.398% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, Ш. Х. е осъден да върне на А. Д. П. ? ид.ч. и на А. А. Б. ? ид.ч. от владението върху недвижимия имот и е оставено в сила решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Х. Я. и А. Н. с правна квалификация чл.108 ЗС за осъждане на Ш. Х. да им предаде владението на по 1/6 идеална част от недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. С., ж.к.”З”, ул.”С” № 2, бл.94, вх. А, ет.3.
Недоволни от въззивното решение в отменената част са касаторите Х. М. Я. и А. М. Н., представлявани от адвокат М, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по съществени материалноправни въпроси – неточно приложение на материалния закон и процесуалноправни въпроси – при формиране на вътрешното убеждение на съда, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед субсидиарността на установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Недоволни от въззивното решение в същата част са касаторите А. Д. П. и А. А. Б., представлявани от адвокат А от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК понеже въззиния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно основателността на предявен иск от съсобственик за ревандикация на основание чл.108 ЗС срещу съсобственик-представя съдебни решения.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че исковете при квалификацията на чл.108 ЗС са предявени от съсобственици срещу съсобственик относно процесния апартамент, за което липсва пасивна материална легитимация тъй като осъществяваната от или за съсобственика фактическа власт всякога е с основание.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Решение по гр.дело № 375/2000 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.31, ал.1, чл.37 и 108 ЗС, но във връзка с чл.9а, чл.90а, чл.91 ЗН и чл.26, ал.2 ЗЗД;
Решение № 966 от 07.11.2008 год. по гр.дело № 899/2008 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.108 ЗС по иск на невладеещ собственик срещу владеещ несобственик;
Решение № 1* от 28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. на ІV-Б гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.31, ал.1, чл.32, ал.2, чл.108 и чл.109 ЗС.
Останалите цитирани решения в изложението към втората касационна жалба не са представени, поради което не се обсъждат.
Отделен е въпросът, че с влязло в сила решение на 23.10.2009 год. по гр.дело № 22179/2008 год. на Софийския районен съд, 72-ри състав е допуснато извършването на съдебна делба относно същия апартамент между част от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 31.03.2009 год. по гр.дело № 3885/2008 год. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: