О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр.София, 01. 03. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 728/2009 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е определение № 113 от 28.07.2009 год., постановено по гр.дело № 576/2009 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което не е допусната до разглеждане молба за отмяна на основание чл.304 ГПК на влезлите в сила решения № 691 от 16.06.2008 год. по гр.дело № 2668/2007 год. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение от 11.10.2007 год. по гр.дело № 9927/2006 год. на Варненския районен съд за уважаване на иск с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Недоволна от обжалвания съдебен акт е молителката /сега частен жалбоподател/ Ю. С. С. от гр. В., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно понеже решението в производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ няма обвързваща сила за трети лица, но само ако е правилно и законосъобразно. Подробно се възпроизвеждат мотивите на първоинстанционното и въззивното решения.
Ответниците по частната жалба Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В., всички от гр. В., представлявани от адвокат М от Варненската адвокатска колегия в отговор по чл.276, ал.1 ГПК заявяват становище за неоснователност.
Ответникът по частната жалба Общинска служба „З”, гр. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид наведените доводи и данните по делото, приема следното:
За да остави молбата за отмяна без разглеждане като недопустима на основание чл.304 ГПК Върховният касационен съд е приел, че правото на отмяна на посочената правна норма принадлежи на лицето, спрямо което решението има сила, независимо,че не е било страна по делото – аргумент от чл.216, ал.2 ГПК. Взето е предвид,че производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е специално исково производство, чиято цел е да бъде инициирана административната процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ след изтичане сроковете по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното определение е законосъобразно.
С препращането в чл.304 ГПК към чл.216, ал.2 ГПК е въведено изискване за кумулативна съвкупност на признаци, които са задължителни за искащия отмяна: да не е била конституирана като страна в процеса, решението да има сила спрямо нея и да е имало обезпечено право на участие в процеса, на тези изисквания молителката не отговаря. Отчетено е, че ЗСПЗЗ урежда кои са надлежните страни в това производство – лицата, претендиращи за възстановяване правото на собственост, административния орган и общината, поради което други страни не се конституират и не са обвързани от решението.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* постановено в закрито заседание на 28.07.2009 год. по гр.дело № 576/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: