О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София, 13. 05. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1624/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б състав, постановено на 12.03.2009 год. по гр.дело № 2054/2008 год., с което е отменено решение на СРС, 48 състав по гр.дело № 5670/1993 год., с което е отхвърлен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и в частта на разноските и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Е. М. П., гр. С., ж.к.”Н”, бл.535, вх. А, ет.2, М. М. К., гр. К., ул.”О” № 24а, Е. М. Н., гр. С., ул.”Д”, бл.23, вх. Д, ап.63, В. Н. М., М. Г. М. и М. Г. М., всички с адрес: с. В., ул.”Б” № 12, че Д. П. В. е била собственик на 4 780 кв.м. от нива с площ от 12.5 дка в землището на с. В., м.”П”, при съседи на целия имот: Свилен М. , път, мера, Т. М. , В. В. и други, а частта от 4 780 кв.м., съставлява имот пл.1146, заснет в неодобрения кадастрален план от 1980 год. за с. В. като имоти с пл. №№№ 1* и 1146 с осъждане Е. М. П., гр. С., ж.к.”Н”, бл.535, вх. А, ет.2, М. М. К., гр. К., ул.”О” № 24а, Е. М. Н., гр. С., ул.”Д”, бл.23, вх. Д, ап.63, В. Н. М., М. Г. М. и М. Г. М., всички с адрес: с. В., ул.”Б” № 12 да заплатят на И. И. Т. , гр. С., бул.”Я” № 58 и Д. Н. А. със съдебен адрес: гр. С., ул.”Р” № 193а сумата от 1 450/хиляда четиристотин и петдесет/лева разноски по делото.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Е. М. П., Е. М. Н., двете от гр. С., М. М. К. от гр. К., В. Н. М., М. Г. М. и М. Г. М., всички от с. В., Софийска област, представлявани от адвокат М от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като въззивният съд е постановил недопустимо решение по непредявен иск – вместо правна квалификация 108 ЗС е приета такава по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
От ответниците по касация Д. Н. А. и И. Н. Т., двамата от гр. С., представлявани от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б състав, постановено на 12.03.2009 год. по гр.дело № 2054/2008 год.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на І-во гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: