О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
гр.София 12. 02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 180/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* на 29.10.2008 год. по в.гр.дело № 1364/2008 год., с което е отменено решение № 184 от 19.10.2005 год. на Пловдивския районен съд по гр.дело № 237/2000 год. съгласно чл.208, ал.1 ГПК/отм./, спорът е решен по същество като е възстановена запазената част от 285.25/25750 идеални части/ид.ч./ на стойност 285,25 лева на А. Й. К. от наследството на Й. А. К. , починал на 20.07.2000 год., както и запазената част от 2913.25/25750 ид.ч. на М. Б. К. на стойност 2 913,25 лева от същото наследство, като намалява дарението на следния недвижим имот: апартамент № 6 на третия етаж в четириетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П. на ул.”А” № 42, състоящ се от две стаи, хол, дневна, готварна, баня, клозет, коридор и тераси със застроена площ 112 кв.м. с избени помещения № 1 и № 2 с обща застроена площ 14 кв.м. заедно с таванско помещение № 3 от 13 кв.м. както и 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място с обща застроена и незастроена площ от 410 кв.м., съставляващо парцел ****ХХІІ-453 от кв.13-нов план на града, кв.”Х”, извършено с нотариален акт № 1* том І, рег. № 4* н.дело № 119/09.03.2000 год. на нотариус И. И. с район на действие Пловдивския районен съд, от Й. А. К. в полза на Т. Й. Д. до размер на 16976.5/25750 ид.ч.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Т. Й. Д.(ответница по спора) от гр. П., представлявана от адвокат Н от АК П. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като предметът на спора – чл.30 и 31 ЗН е съществен материалноправен въпрос, който е изключително важен за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това обжалваното въззивно решение отново грубо противоречи на отменителното решение № 335 от 25.04.2008 год. по гр.дело № 1837/2007 год. по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд и на практиката на Върховния касационен съд.
От ответниците по касация – М. Б. К. и А. Й. К. , двамата от гр. П., представлявани от адвокат М от АК- П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество и е уважен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на О. събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на О. събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представеното решение № 335 от 25.04.2008 год., постановено по гр.дело № 1837/2007 год. по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд не е влязло в сила – със същото е отменено решение № 28 от 04.01.2007 год. по в.гр.дело № 225/2006 год. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар 300 лева пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* от 29.10.2008 год. по гр.дело № 1364/2008 год.
ОСЪЖДА Т. Й. Д. ЕГН ********** от гр. П., ул.”А” № 42 да заплати на М. Б. К. и А. Й. К. , двамата от гр. П., ул.”П” № 30, на основание чл.78 ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: