О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 51а
гр.София 27. 01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 54/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
С определение № 92, постановено на 10.11.2008 год. по гр.дело № 2637/2008 год. по описа на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнато делото на Ш. окръжен съд за привеждане касационните жалби срещу въззивното решение от 02.04.2008 год. по в.гр.дело № 71/2008 год. в съответствие с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с ал.3, т.1 и 2 ГПК.
Обжалвано е решението на Ш. окръжен съд, постановено на 02.04.2008 год. по в.гр.дело № 71/2008 год. в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 655 от 03.12.2007 год. по гр.дело № 1635/1998 год. на Ш. районен съд за осъждане Ж. В. К. да заплати на О. С. М. сумата 4 271 лева, със законната лихва от 30.09.2005 год. до окончателното плащане, представляваща припадаща й се част от стойността на извършени подобрения в делбения имот, а в останалата част до предявения размер искът е отхвърлен; в отхвърлената част на иск срещу Ж. В. К. за сумата 18 750 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен О. С. М. и за съставяне проект за разделителен протокол относно делбените имоти, както и присъждане на вреди в размер на 2 414 лева.
Касаторът/ищец/ О. С. М. от гр. Ш., представляван от адвокат Д от АК Ш. е недоволен от решението в отхвърлената част на исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и в частта по съставяне проект за разделителен протокол съгласно чл.289 ГПК/отм./ като счита, че е допустимо касационно обжалване, сочи противоречива съдебна практика – прилага съдебни решения на Върховния съд и Върховният касационен съд.
Касаторът/ответницата/ Ж. В. К. от гр. Ш., представлявана от адвокат В от АК Ш. е недоволна от въззивното решение в уважената част на иска по чл.31, ал.2 ЗС като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд сее произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която представя.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение с решаване спора по същество по искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.289 ГПК/отм./, както и че обжалваемия интерес пред въззивния съд не е под 1 000 лева намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са допустими.
По касационната жалба на Ж. В. К.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е посочен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – чл.98-99 ГПК/отм./ и чл.30, ал.2 ЗС решени в противоречие с практиката на Върховния съд и Пленума на Върховния съд:
Решение № 612 от 25.10.1995 год. по гр.дело № 375/1995 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае приложението на чл.286 ГПК/отм./ във връзка с чл.72 и чл.74 ЗС относно предявяването на искания в делбеното производство, че трябва да отговарят на изискванията на обикновени осъдителни искове, а необходимите разноски за поддържане на един имот са различни от разходите за подобрения.
В настоящия случай е открито производство по сметки за подобрения в целия имот една година след развода на страните, индивидуализирани по пера – лист 96 от първоинстанционното дело, поради което посоченото решение е неотносимо към процения казус.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд, което се отнася до някои въпроси на подобренията на недвижим чужд имот.
По касационните жалби на О. С. М.:
Въпреки предоставената от съда възможност касаторът не е изложил обосновано основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК нито е посочил същественият материалноправен или процесуално правен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на съдилищата /каквато не е приложена/ и практиката на върховния касационен съд. Изложенията към касационните жалби се отнасят до съществото на спора.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос /иск по чл.31, ал.2 ЗС/ трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Касаторът е приложил съдебни решения без да обоснове и мотивира отношението им към допустимостта на касационното обжалване.
Отделен е въпросът, че решение № 504 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 204/2005 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.31, ал.2 ЗС, но във връзка с чл.81, ал.2 ЗЗД; решение № 721 от 28.10.1992 год. по гр.дело № 580/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.31, ал.2 ЗС и решение № 557 от 01.12.1988 год. по гр.дело № 441/1988 год. на І гражданско отделение на Върховния съд относно чл.22, ал.1 СК и чл.31, ал.2 ЗС са за различна фактическа обстановка в сравнение с приетата от въззивния съд.
По изложените съображения не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд, постановено на 02.04.2008 год. по в.гр.дело № 71/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: