О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 177
гр.София 30. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4631/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 192 на 20.04.2008 год. по гр.дело № 120/2008 год., с което е оставено в сила решение № 181 от 26.10.2007 год. по гр.дело № 1090/2006 год. на Кърджалийския районен съд за осъждане П. на Република България и О. следствена служба-Кърджали да заплатят солидарно на Ф. Р. Х. от М. сумата 1 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, т.2, пр.1 ЗОДВПГ със законната лихва от 19.04.2002 год. до окончателното плащане.
Недоволен от въззивното решение е касаторът О. п. -Смолян, представлявана от прокурор Н. С. С. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване, сочи противоречива практика на Върховния касационен съд.
Ответникът по касация Ф. Р. Х. от М. в отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване на иск по чл.2, т.2, пр.1 ЗОДВГ както и че обжалваемия интерес пред въззивния съд не е под 1 000 лева, намира че касационната жалба е допустима и редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като въпреки предоставената възможност касаторът не е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – не е посочен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с приложените съдебни решения тъй като решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуален въпрос, за което касаторът не е изложил аргументи срещу приетото разрешение в обжалваното решение и не е посочил защо това разрешение влиза в конфликт с разрешенията, по които има установена съдебна практика.
Решение № 81 от 27.01.2006 год. по гр.дело № 23/2005 год. на ІV-А гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.2, т.2 ЗОДВПГ във връзка с чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД, чл.309, ал.1 и чл.316 НПК досежно обема на вредите, за които се дължи обезщетение.
Решение № 1* от 21.10.2003 год. по гр.дело № 2136/2002 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.1, ал.1, чл.5, ал.2 ЗОДВПГ във връзка с чл.45 и 51 ЗЗД за легитимацията на физически лица да търсят вреди от държавата по ЗОДВПГ и е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 192 на 20.04.2008 год. по в.гр.дело № 120/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: