О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 89
гр.София 18. 11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4451/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 420 на 21.03.2008 год. по в.гр.дело № 1837/2007 год., с което с отменени изцяло решение № 33, постановено на 14.02.2007 год. и допълнително решение № 112 от 08.05.2007 год. по гр.дело № 571/2006 год. по описа на Пловдивския районен съд, спорът е решен по същество като е постановено малолетното дете А да живее занапред при майка си – В. И. П. ЕГН **********, на която са предоставени упражняването на родителските права и е определен режим на лични отношения на бащата Г. В. Т. ЕГН ********** да вижда и взема със себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с право да преспива при него и с право да взема детето за един месец през лятото, което време да не съвпада с годишния отпуск на майката както и в частта за присъждане на направените по делото разноски и относно издръжката.
Недоволен от решението е касаторът Г. В. Т. от гр. С., представляван от адвокат А от АК П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК с оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, касаещи основанията за касационно обжалване.
Постъпила е и частна жалба от касатора, уточнена от адвокат Е от АК- С. З. срещу разпореждане от 04.07.20008 год. на Пловдивския окръжен съд по посоченото дело за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение.
От ответника по касация – В. И. П., представлявана от адвокат Р от АК- П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е решен по същество иск с правно основание чл.71, ал.2 СК намира, че касационната и частната жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
В допълнителното съображение е наведено основание за допустимост на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: приета е за разглеждане въззивна жалба, която е подадена от лице, нямащо качеството на страна в процеса – детето на страните. Освен това счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение от 13.07.2005 год. по гр.дело № 322/2005 год. на ІІ гражданско отделение) и е решаван противоречиво от съдилищата.
Видно от жалба вх. № 6* от 08.03.2007 год. на канцеларията при Пловдивския районен съд въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по гр.дело № 571/2006 год. на ІІ брачен състав е депозирана от ответницата по спора – В. И. П. като майка на малолетната А. М.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона, или когато съдът е възприел друго тълкуване, изоставяйки предишното. В случая по приложението на чл.72, ал.2 СК не е налице посоченото законово изискване. В приложението към касационната жалба не се твърди тези въпроси относно родителските права, режима на свиждане и издръжката да са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (представеното решение № 669 от 17.07.1992 год. по гр.дело № 869/1992 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд и посоченото по-горе на Върховния касационен съд касаят друга фактическа обстановка, а обжалваният съдебен акт на въззивния съд по краен извод не им противоречи). Не са представени влезли в сила съдебни решения, които да установяват противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените въпроси.
При този резултат не се следва произнасяне по въпроса за неприсъждане на издръжка, още повече, че страната, която има правен интерес от нея не е обжалвала в тази част.
С оглед изхода на спора частната жалба срещу обжалваното разпореждане се явява безпредметна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 420 от 21.03.2008 год. и решение № 1* от 02.07.2008 год. по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, постановени по в.гр.дело № 1837/2007 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: