О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 25. 02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 232/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд, ІІІ гр.състав, постановено под № 462 на 27.06.2008 год. по гр.дело № 1190/2007 год., с което е оставено в сила решение от 18.07.2007 год. по гр.дело № 288/2006 год. на С. районен съд за отхвърляне като неоснователен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на Й. А. Р., Р. А. Б. , Р. А. К. , И. С. Р. , С. Г. П. и И. Г. Р. като наследници на А. П. Р. срещу Й. С. А. , Л. С. Г. , Е. Д. В. , А. С. В. , С. Г. Д. , И. Т. З. и И. Г. Й. за собственост на А. П. Р. при образуване на ТКЗС върху земеделски имот – ливада с площ от 0.4 дка, находяща се в землището на с. Б., Софийска област.
Недоволна от въззивното решение е ищцата-касатор Й. А. Р., представлявана от адвокат Л, която счита, че е допустимо касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл.280, ал.1, т.1 ГПК и идентични спорове са решавани противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
От ответниците по спора и по касация, представлявани от адвокат К от САК е постъпил от говор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата, но по съществото на спора – чл.281 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд(тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „ преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представеното решение № 330 от 28.06.2006 год. по гр.дело № 3060/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае правата на наследник, в полза на когото приживе бащата наследодател не е прехвърлил по надлежния ред права на собственост върху земеделски земи, не може да се легитимира като собственик, ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 години преди внасянето им в ТКЗС.
С решение № 2* от 01.12.2005 год. по гр.дело № 1389/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е взето предвид, че независимо от позоваването в съдебното решение на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се приеме, че съдът не е раз гледал такъв иск, ако се е произнесъл относно собствеността на имота към настоящия момент (чл.97, ал.1 ГПК,отм.)
Приложеното решение № 409 от 31.05.2006 год. по гр.дело № 2977/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до имоти, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници, че не могат да бъдат предмет на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а ако собственикът притежава нотариален акт за бившия си земеделски имот не може със същия акт да се легитимира като собственик и на имота с новите реални граници по плана за земеразделяне, а е необходимо същият да му е възстановен с решение на поземлената комисия.
Решение № 260 от 12.03.2007 год. по гр.дело № 3055/2005 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд е относно установителен иск за собственост към минал момент по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но при друга фактическа обстановка.
Решение от 17.07.2007 год. по гр.дело № 123/2006 год. на С. районен съд и отменително решение № 245 от 09.04.2008 год. по в.гр.дело № 1242/2007 год. на Софийския окръжен съд липсва заверка, че са влезли в сила и кога, поради което не следва да се съобразяват.
Влязлото в сила решение на С. районен съд, постановено на 03.10.2005 год. по гр.дело № 93/2005 год. макар и по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е срещу Община- С. и е неотносимо към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4* постановено на 27.06.2008 год. по в.гр.дело № 1190/2007 год. на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: